Цигун
Тайчи
Бойни изкуства
Дао | Дзен

Живея от двадесет години в Германия и уроците по Тайдзи при Валери са едно от малкото неща, които страшно ми липсват. Той е учител от световна величина, все повече го осъзнавам тук. Никога няма да забравя първия урок при него, когато ми каза, че осъзнаването може да се случи всеки момент, дори при първия урок. При него за първи път ми се случи медитация в движение и така успя да разпали в мен един огън на будност и търсене, който не е спирал оттогава, за което тая в себе си безкрайна сърдечна благодарност към него.

Ученето от Валери ми е оказало огромно влияние не само в бойните изкуства, но също така ми е помогнало да променя начина, по който гледам на живота и предизвикателствата му. Независимо дали става дума за работа, за взаимоотношенията ми с хората, или за начина, по който се мотивирам, благодарение на практикуването ми с него, съм способен да се справям с всичко по позитивен начин.

Имам щастието Валери Иванов да ми е учител и приятел от четиринадесет години. В тай-чи философията и практиката той е от малцината ми познати, които постигат пълно съответствие между това, което говорят, преподават и правят.

Той създава приятна и отпускаща атмосфера в заниманията по тай–чи, където на всяка тренировка научавам нещо ново, с което допълвам вече постигнатото. Намирането на разбираеми отговори на въпроси с различна степен на трудност за Съществуването въобще, за проявленията на Силата, в областта на кунг фу е сред нещата, които Валери умее, при това с помощта на убедителни примери. С помощта на неговото отношение и метод на поднасяне на философията и практиката на тай-чи съм се променила в положителна посока и мисля, че съм постигнала в някаква степен равновесието, от което се нуждаем.

Благодаря ти, Валери – Учителю и Приятелю!

Ученикът среща своя Учител, когато е готов. Вероятно майсторството на учителя е да му предаде тъкмо това, за което е готов. Такава естественост и без-усилие има в Тай чи практиката с Валери Иванов. И става възможно споделянето, докосването до умението да опознаеш силата и да й позволиш да действа – да използва пространството, да овладее формата, за да се случи Тай чи…

Когато преди 20 години сядахме на по бира с моите приятели Бойко, Пампи и Пепи, те винаги почваха разговори за Тайчи, Краси Китаеца и бате Вальо. Любопитството ми бързо ме отведе при бате Вальо и “Сюангуей”. И така до днес, Валери при всяка тренировка и среща ми разкрива нови познания и чудеса от света на Тайчи, с които да живея живота.
Необходимо беше време с негова помощ желанието ми да съм съвършена да се промени и аз да искам да съм и да бъда естествена.
Благодаря ти, Учителю!

Валери е човек, който никога няма да те остави да тичаш безсмислено в кръг, а ще ти покаже как самият ти да станеш кръга. Няма да се умори да събаря стените на твоята увереност да търсиш мъдростта извън себе си, а ще те хване за ръка и ще те заведе точно там, при тебе ти. И когато тъкмо се уплашиш, че това, което ще видиш вътре, няма изобщо да ти хареса, той ще се засмее и ще каже: „Спокойно, нали ти казах, че там няма нищо!“ и ще отидете да пиете по една бира, за да изпълните Празнотата.

Запознах се с Вальо преди 20-ина години, покрай общите ни интереси в бойните изкуства. Беше ми странен начина, по който се упражняваха в школата му. Вероятно наивно си го питах, ама защо така, а не както е при другите. Опитвах се да разбера липсата на форма и рамки. С времето оцених, че липсата на форма и рамки може да е значително по-ефективна от униформата, с която „нормално“ тренирах.

Разбира се, че и аз вероятно като други, се опитах да поставя рамка на Вальо. И разбира се, не се получи. Вальо не можеш да го ограничиш да е твърде сериозен или формален. Той винаги подхожда към ситуацията с лекота. От позицията „нещото е, защото е и няма нужда да го правим излишно по-сложно, отколкото трябва“. Този му подход към нещата се простира не само в бойните изкуства, но и към хората и работата. За прокрастинатори като мен такава философия е трудна за разбиране и приемане. Както се казва, „лази ми по нервите“. От друга страна, осъзнавам, че двайсет години се уча от Вальо да оставям нещата да бъдат такива, каквито са, и да променям само онези, които наистина има смисъл да бъдат променяни.

Вальо има странно чувство за хумор. Вальо умее да общува с деца, както малко хора умеят. На Вальо може да се разчита. С едно на ум, че нещата ще се получат, но не точно в очакваното време. Вальо пише интересни неща, но много сложно. Вальо обича рок музика. Може и да свири. Вальо яде бира. И да, Вальо може да се ядосва, но почти не му личи. Ако продължа, ще се оплета в рамки и думи. По-добре е да спра. В крайна сметка, най-доброто, което човек може да прави с Вальо, е да седи на скамейка в парка и да остави нещата да са, каквито са.
…Вальо умее да изчезва. За дълго време…

Валери Иванов лично за мен е учител, който е способен да ме научи на всичко! По най-невероятния, интересен и завладяващ начин успява да обясни и покаже, и ти се струва, че това е най-лесното и просто нещо, с което те провокира да опиташ сам да направиш първата и следващите стъпки по пътя! За да напиша всичко, което искам за него, трябва да изпиша безкрайно много неща и пак няма да е достатъчно. Успя да ми покаже „Магията“, която промени всичко в живота ми!