НЕУТРАЛИЗАЦИЯТА /Хуа/в практиката на Тай Чи /тайдзицюан/
Атаката и защитата в практиката на Тай Чи идват от неутрализацията им. Когато атаката се неутрализира това се превръща в защита и когато защитата се неутрализира тя би могла да бъде усетена като атака. Така неутрализацията представлява трансформиране на силата, претворяване на нейната същност и съдържание.
Естествеността в естеството на нещата, оставането им в тяхната същност представлява идеалното /почти невъзможно и непредставимо/ съотношение в тяхното адекватно точно присъствие в средата на тяхното съществуване.
При атака, съдържащата се в нея енергия се преобръща и преобразува по начин, при който не се връща в опонента. Това е малкото разминаване с традиционното схващане и лаическите коментари. Преобръщането на енергията означава нейното неутрализиране, а не пренасочване, още по-малко в обратна посока. Връщането на силата обратно към противника би било значително по-лесно и затова се възприема на основата на създаденото първо впечатление. Можем да кажем, че това първо впечатление задоволява любопитството и търсенията на повечето практикуващи. Но разбирането в практиката на Тай Чи достига малко по-голяма дълбочина от този повърхностен план.
„Хуа“ означава претворяване, преобразуване, трансформиране на енергията, а не само обикновеното простото и единственото й пренасочване. Затова и Тай Чи граничи с необикновеното, с чудното и почти необяснимо като ефект, с не-нормалното и не-общоприетото. Това е едно от нещата, които правят Тай Чи пракиката нещо изключително и силно неразбрано, трудно за овладяване. „Хуа“ означава преобразуване в същността, трансформиране, пресътворяване, и … зануляване, това се има предвид под неутрализация – създаване на абсолютната безмисленост и безпричинност, а също и безрезултантост на въздействието на атаката.
Ако нещо ми въздейства, аз мога да го зануля, без това да променя нещо. Ако не ми въздейства,няма нужда да правя каквото и да било, то само се е неутрализирало. Неутрализацията не е насочена към никого. Тя не е насочена към атаката, защото не я отчита. Тя представлява неотбелязване на атаката като такава. Атаката е спряла да съществува, защото е възможно да я има само срещу нещо, към което може да бъде насочена. Но неутрализацията не отчита и защитата на противника. Тя преманава през нея дори без да я забележи, защото защитата не съществува за неутрализацията
Тук се налага малко да уточним превода. Обикновено терминът „хуа дзин“ Hua Jin (化劲) се превежда като енергия /дзин/ на преобразуването /хуа/. Но ако бъдем по-точни в разбирането на процесите би трябвало да приемем за по-вероятен превода, който би означавал „преобразуване /хуа/ на енергията /дзин/“. Това има пряко отношение към самия акт на преобразуването като трансформиращо енергията при преминаването ѝ от едно нейно качество в друго. Това изразява и самото изписване на йероглифа, който грубо бихме описали като „разбъркване с ръка, която държи лъжица“, т.е. „смесване“ и „разтваряне“ на нещо, чрез неговото разбъркване. Разтварянето представлява анулиране на самото съществуване на въздействието, разтапянето му в процеса на усвояване. Това е неутрализиране и разтваряне на въздействието като погълнато от средата, в която то би следвало да се случва. Това означава както присъствието на среда с такова качество на разтворител, така и промяна и изменение на самата среда, в която въздействието е загубило предназначението си и е останало без да се забележи целения от него резултат.
Същото можем да видим и в легендите, разказвани за прозрението в практиката на Тай Чи.
В някои от популярните указания за практикуването на Тай Чи се твърди, че даоският монах Джан Санфън наблюдавал боя между змия и жерав. В някои от версиите птицата е друга, но смисълът остава същия. Жеравът атакувал праволинейно и изненадващо точно.
Докато змията му отговаряла като огъвала тялото си и атакувала от страни. Когато той се насочвал към главата, тя атакувала с опашката, когато той атакувал опашката, тя му отговаряла като стрелвала главата си. Когато се опитвал да порази тялото в средата, и опашката и главата му отвръщали от двете страни.
Според легендата в тази случка в природата Джан Санфън разгадал смисъла на практиката в бойните изкуства и по-специално тези, практикувани в планината У дан и даоските манастири там.
Друга легенда обаче казва, че играта между двете животни приличала по-скоро на борба, в която те си взаимодействали и се допълвали. По този начин оставали едновременно защитени и балансиращи своята твърдост и мекота. Така или иначе, по-късно всеки автор дава превес на своя боен стил, който предпочита правите и линейни техники или обратно – е привързан повече към кръговите и заобикалящи движения. В оригиналът не се казва, какво точно е прозрял Джан Санфън. По скоро неговото изживяване на ситуацията се определя като прозрение за същността на Дао – естествения път или пътя на естеството, разбиран според Дао-истката доктрина.
В много от идеите на будизма и християнството също прозира подобен начин за разбиране на „просветленото“ съзнание, проникнало в тайните на естествената природна същност на нещата. Легендите обикновено споменават, че достигналите това състояние остават недокоснати от дивите животни в гората. Не съществува състояние на страх или противопоставяне и агресия, което те да не успяват спонтанно да редуцират, да трансформират и преобразуват единствено със своето присъствие.
Така трансформацията на енергията е онова, което неутрализира всяко вредоносно влияние, действие или въздействие, всеки опит за насилствено изменение на природната и естествена същност на света в нас и около нас. В практикуването на Тай Чи трансформирането на енергията дзин не означава противопоставяне на силата, за да бъде тя „обърната и пренасочена обратно, върната към противника“. В практиката на Тай Чи тази сила е разтворена и преобразувана, неутрализирана до степента на нейното обезличаване и неприсъствие, несъществуване.
Подобна практика може да бъде съотнесена и с всички положителни и добронамерени опити или средства за повлияване и въздействие. Ако някой ме харесва и иска да ме дари с любовта си, аз не съм длъжен да приема тази любов, но и бих могъл да го обидя и да направя от него враг, когато откажа споделеното от него. Ако висшестоящите са решили да бъда награден и въздигнат заради заслуги, как да откажа тази привилегия, така че да не ги превърна във врагове или как да приема тяхното благоволение така, че да не създам други врагове сред своите колеги. В тези фини нюанси на личното и социално присъствие неутрализацията като че ли става малко по-ясно разбираема като начин на разбиране и прилагане на силата. Независимо от качеството на тази сила като: ли, дзин, ци или шън. За тези качества на силата може да прочете повече в някои други публикации тук.
