Три правила на Кунг-фу умението
Тук ви предлагаме три критерия, които според нас определят, кое е правилното и то независимо от отделните специфични правила, които дадена школа или учител налага, независимо от конкретната ситуация и случай, търсенето или други условия.
Първо: Правилното е онова, което се е запазило, което е оцеляло, което се е доказало многократно.
Това е традицията, казано накратко. Много хора не разбират традицията, защото не се опитват да разберат повече за нея, за нейните корени, за нейното съдържание, за нейното начало, развитие, път. Често традицията не е толкова стара, колкото би ни се искало или колкото е представена от нейните последователи.
Често тя се е изменяла многократно, търсейки истината и пътя, за да се установи такава, каквато е. За да е такава, сигурно има безброй причини. Истината, достоверността, честността и откровеността в нейното разкриване е важна. Тя говори за онова, на което бихме могли да разчитаме, за да открием правилното за себе си.
Второ: Правилното е онова, което работи, което е функционално и приложимо, което носи резултат.
Често търсенето ни води във фантазирани реалности, които остават несвързани с обикновената практичност. Сблъсъкът с приложимостта е необходимо условие за проверка на онова, което сме усвоили или което се опитваме да усвоим като познание и умение.
Коригирането на нашето учене и следване на пътя към целите ни е онова, от което се нуждаем, за да продължаваме да вървим към тях. Реалността е нещо, от което не можем да избягаме. Да, можем да създаваме алтернативи и те да ни водят до заблуждения, които се разкриват, когато ги пренесем в друга реалност. Точно това пренасяне и проверка разкрива истината и верността на тяхната правилност. Ако едно правило работи при едни условия на реалността, но не сработва при други, има основание да се замислим, дали това е правилно принципно или е просто прищявка на нечия конкретизация.
Трето: Правилното е онова, което е адекватно отговарящо и пригодно, съответно на фактите, обстоятелствата, условията.
Това означава ли, че правилата се променят – да, но другата променлива част сме самите ние, а също и начинът, по който следваме тези правила. Изменчивостта не нарушава традицията, прави я жива. Традицията се запазва, когато е работеща и пригодна, когато е адекватна на измененията.
Това не нарушава нейната цялост и съдържание, а напротив, обогатява я, придава й допълнителна стойност, запазва я и я съхранява за бъдещето, такава каквато е. Промените рафинират традицията, дестилират я и я пречистват, те я прераждат отново и отново все по-искрена и фина, все по-ясна и откровена, отворена и непринудена. Обновявайки се, традицията може да бъде преоткривана от своите последователи. Не само тя им носи яснота по пътя, те също я правят по-ясна и изчистена.
И малко по-нататък:
В следване на Дао-исткото разбиране за света, можем да добавим и разказа за четири етапа на трансформация на енергията, чрез които да обогатите своите критерии за правилност. През тези етапи енергията преминава по естествен начин и те могат да бъдат наблюдавани навсякъде, по всяко време и във всичко наоколо и вътре в нас:
- от напрегнати нещата стават разхлабени и отпуснати;
- от твърди се превръщат в меки и плавни;
- от твърди се превръщат в меки и плавни;
- от тежки и плътни стават леки и ефирни;
- от затворени и ограничени са разтварят и загубват границите си.
Всеки един етап е разтваряне на и във енергията. Той е своеобразно освобождаване. Когато това освобождаване настъпва в реалността, говорим за преживяване. А в твоето преживяване участваш самият ти и то се случва самó, спонтанно, тук и сега.
Това ни дава четвъртия критерий за правилност в Кунг-фу умението, което се споделя от последователите на Дао-иската традиция и то е:
Правилното е онова, което е лесно, обикновено, просто, естествено, спонтанно, случващо се от само себе си.
Да разбираме как това работи на практика означава връщане към Дао-истката традиция и нейното преоткриване тук и сега, в нашето ежедневие.
