Неподправено за Ци Гун (qi gong)
Популярната вълна на Ци гун (qi gong) тепърва започва. Той е част от препоръчвания широко природосъобразен начин на живот. Най-после като че ли започваме да се съобразяваме с някои неща в природата, която винаги сме искали да покорим. Не само природата около нас, но и нашата собствена природа, нашата собствена същност, която така и не опознаваме дори и „покорена”, нашето съдържание. Залъгването ни с опознаване биологичното устройство на тялото е само на повърхността. Физико-химичните свойства са просто таблица. Математиката и изчисленията на полезни и вредни съставки си остава само интелектуално занимание.
Говорим за някакво ЕКО, без да чуваме ЕХО-то от собственото си присъствие в т.нар. „природна картина”. Различаваме само „умрялата” вече природа и продължаваме с изкуствено създаваната естетика в рисуването на „натюрморт”-и.
С терминът „ци гун” означаваме начина, по който енергията работи. Не „нашата” работа с енергията – стига вече сме се правили на толкова важни и значими! Както казва Буда тази „собственост”, изразявана в желанията ни носи само неудовлетворение, болка и страдание. И още едно „стига” – ци (qi) не е „жизнената” енергия, а енергията изобщо, каквато и да е, в каквото и да е нейно качество.
Енергията има четири съдържателни форми, в които се проявява и работи в човека. Те са наричани с термините – ли (li), дзин (jin), ци (qi) и шън (shen).
Тъй като ци означава цялостното и единно състояние на енергията, затова и терминът често се ползва за означаване на енергията изобщо и оттам се получава известното понятие днес – ци гун, където „гун” (gong) означава работа.
Ли гун е начинът, по който енергията работи в мускулите на тялото. Идете във всяка зала за фитнес и там ще ви посъветват как да изграждате своята мускулатура.
Дзин гун е начинът, по който енергията работи в сухожилията и връзките. Посетете някой йога клас и ще ви посъветват как да огъвкавите своите сухожилия и ставни връзки.
Ци гун е начинът, по който енергията работи в костите. Това е вече по-характерно за начина, по който ни въздейства музиката, камбанният звън или звукът на гонговете. Звукът от пеещите кристални чаши или т.нар. тибетски, метални купи. Гласът на пеенето, повтарянето на мантрите и молитвите.
Остава Шън гун и тази работа на енергията е свързана с всепоглъщащия Аз на проявлението или с предначалното разтваряне в непроявеното. Такава е идеята в навлизането в състояние на медитация, ако в практикуването на медитативни техники днес изобщо е останало нещо от тази идея.
Всяка една от тези проявни форми на енергията изисква нашето участие в тях. То се изразява в ангажиране на вниманието и неговия фокус и концентрация, дишането и неговото ритмично и плавно протичане, движението и неговата активност в състоянието на проявление на енергията.
В тялото тези състояния на участие и ангажираност са фокусирани в хипотетични центрове, често сочени като геометричен център на пространственото определяне под името „Дан тиен”. Независимо от популярната версия терминът говори по-скоро за пространствата, обхванати от трите основни „Дан тиен” (dan tien) – в мой превод „небесни съдове”. Тези три пространства често се обозначават освен с „небе” и с термините „поле” или „море”, които изразяват пространственото съдържание на освободеност и неприсъственост в тях – празнота, в която енергията се събира и съдържа.
Това са съдовете на „алхимичната” лаборатория за вътрешна преработка (nei gong) в преобразуването на т.нар. „пет елемента” (wu xing) при тяхното разбъркване и завъртане в оборота на техния цикъл. Цикълът може да бъде на пораждане и близост или на разрушение и отдръпване.
Прекалената близост изчерпва силата и я изтощава, докато прекалената заплаха от разрушаване води до отдръпване и липса на контакт и обмен. Така плавното и устойчиво адекватно протичане в потока на енергията се постига в балансираното съотношение на силата при нейното подхранване и задържане, стимулиране и ограничаване. Умението в това, независимо от нивото на това умение, китайците наричат „кунг фу” (gong fu) при работата с енергията „ци гун”.
