Езикът на не-правенето

Кое е то?! То-ва е въпросът на Дзен!
Това е един от най-старите и добили широка популярност Дзен коани.
„Не гледай пръста на Буда, а там накъдето той сочи!”
Само, когато направиш това, може да видиш Луната. А когато видиш луната, пръстът вече няма значение. Но иначе, без пръста на Буда едва ли би обърнал внимание на Луната. Но когато видиш самата Луна, тя е толкова красива, че веднага забравяш, че е било необходимо някой да я посочва.

В същността си това е проста практична техника, която да опитате, ако ви е интересно или любопитно. Дори без да търсите резултат или да имате определена цел.
Предлагам една лесна игра, с която да експериментирате и да изследвате света, който вие самите създавате за себе си само чрез вашето изразяване посредством езика.

Говоренето е най-близкият и непосредствен израз и проявление на онова, което сме. Онова, което представляваме. Когато говорим безлично без да използваме първо лице, независимо дали едниствено или множествено число, ние не се отбелязваме като присъстващи – не участваме, нямаме и не сме, а само отразяваме нещата, които се случват. Стоим в тяхната граничност, за да се проявят, без да ги „правим” и създаваме. Ниe сме фон на тяхното съотношение в съпоставянето им с всичко друго в тяхното проявление.

Това отношение се проявява във всички глаголи, които ползваме в езика на нашето изразяване. Когато представят нашето неправене и не-активост, те просто я отричат с „не”- в себе си, включват в себе си „не” –то. Може би затова и „нето” е наиманование на чистото тегло, без опаковката.

Опитайте! Играта се състои от тези 2 стъпки:

Просто забелязвайте дали ползвате “е” или “не” в думите, които ежедневно употребявате. Опитайте да се сещате за това, в момента когато изричате думите. В началото това е доста трудно. Далеч по-лесно е да си обърнете внимание, след като вече сте изрекли на глас или сте си казали на ум думите.
Техниката е просто да забелязвайте моментите, когато например:
Възприема-не-то може да се превърне във възприяти-е-то;
Мисле-не-то да премине в едино-мисли-е-то;
Чувства-не-то да се измени в само-чувстви-е-то;
Праве-не-то и извършва-не-то да останат само действи-е-то;
Случва-не-то и става-не-то да се претворят в присъстви-е-то.
Играйте с другите, като ги направите свои наблюдатели, които да ви подсещат ако не успявате вие сами да си припомняте за играта.

Накарайте ги да ви наблюдават, да ви следят и контролират. Нека ви подсещат, когато неволно не обръщате внимание на това какъв израз за себе си ползвате. Ще видите колко малко от нашите възприятия възприемаме непредубедено и неоценъчно, без да ги интерпретираме, имаме, създаваме, сме, за онова, което присъства и е!

Това изследавне е в състояние да се превърне в начало на просветлението и то съвсем не е сложно. Другото се случва „от само-себе-си” 😉

Тази игра в същността си е като малък експеримент, за да започнете да разбирате как нещата могат да се случват „от само-себе-си”. В нея можете да проверите и да превърнете лесно ежедневието си в практика. В играта на практика може да включите и всяко нещо, което така или иначе правите. Можете да направите всяко нещо и всяка ситуация обект на изследване.

Бити-е-то е винаги само за себе си. Другото е нашето правене, което е „не-то”. То не е самото случване.

Съзнанието на Буда е огледало, което разкрива прякото и непосредствено отражение на нашето съществуване.
Това е истинната реалност, а не изкривената наша интерпретация за нея.

Кое-е-това „то”?! Това е непосредствено-то
Е, то-ва, за кое-то говорим е само техника.
Забавлявайте се с нея. Играта е техниката!