Как конкурентите работят за нас. Дао в трансформиране на съпротивлението

Противник – надявам се сте сигурни, че го наричаме така не защото ни е опротивял или ни е противен, което клони към лека погнуса?!
Противникът е някой, който е против нас, който се съпротивлява и пречи на идеята или нашата активност, за да бъде тя реализирана. Разбира се, той може да има и още по-смелото намерение да ни разруши, но тогава по-скоро го считаме за открит агресор или направо нападател. Докато самият противник може и още да не е разбрал, че стои по някакъв начин на нашия път и ни създава – нарочно или не – известно неприятно съпротивление.

„Да превърнеш противника в приятел” винаги се е считало за едно от най-умелите действия в дипломацията, но също и във военното уреждане на спорове. При това подобно отношение се случва както на стратегическо, така и на тактическо или оперативно ниво в осъществяване на нашите планове и цели.

И така, какво представлява Даоисктият подход (начин, наричан своеобразно умение на китайски „кунг-фу”) към тази задача? Това е пътят на следването, на про-пускането и на позволяването. Но също и на от-даването, на оставянето, на отдръпването…
Сега да разясним какво влагаме в съдържанието на всеки от тези термини.

ПОЗВОЛЯВАНЕТО

Когато срещнем съпротивление, нека му позволим да съществува. Вероятно то си има своя причина и основание за това. Има си свой мотив, цел, възражения -това не е нищо лошо. Дори и да е така, това е ок, по-късно може да се окаже полезно, макар че в този момент и място го считаме за ненужно, дразнещо, тъпо, грозно и какво ли още не.
Да, то ни пречи, изправя се на пътя ни. Но може би, можем да извлечем някаква полза от това. Затвярянето на една врата може да отвори много други, неподозирани за момента възможности. Нека се огледаме за тях.

ПРО-ПУСКАНЕТО

Съпротивлението не е нещо чак пък толкова важно. Когато му позволявате да съществува, не го приемайте твърде на сериозно. То всячески се опитва да фокусира вашето внимание върху себе си. Да ви впримчи и завърже за своята значимост, да ви ангажира със себе си изцяло и възможно най-много. Това ви ограничава и запушва все повече и повече. Е, това е нещото което си заслужава да пропуснем, нали? Ако пуснем съпротивлението да бъде себе си, тогава ние не се ангажираме с него и не го подхранваме като му даваме наша сила допълнително. Така то по-бързо би се изтощило и изчерпало.

СЛЕДВАНЕТО

Естествено всяко съпротивление би нараснало с вашето участие. Но дори и да не участвате, то се опитва да се развива и да набъбва едновременно с вашето упорство да продължите. Става все по-активно и все по-динамично-деструктивно в противовес на вашите усилия. То се опитва да стигне все по-навътре във вас, да достигне до вашия корен, до основата на вашата сила, да я проследи и завладее чак до нейното начало, да ви превземе изцяло.
Но често ние дори не подозираме къде е коренът на нашата сила. Трудно ни е да го намерим и цял живот се мъчим да „познаем себе си”, както бяха казали мъдрите още в древността. Ако последваме съпротивлението, то има същата цел – да стигне до нас. То може да ни заведе до истинския корен на това себе си, което и ние издирваме. Когато го последваме, то ще ни заведе до самите нас, които не се познаваме. То ще ни направи по-истински, по-дълбоки, по-мъдри от тези, които се познаваме до момента.

ОТДАВАНЕТО

Последването означава да преминем на втори план и да следваме съпротивлението, като го оставим да ни води. Да проследим неговото усилие да ни открие и намери, да достигне до корена на самите нас, такива каквито наистина сме.
Какво пречи да му съдействаме за това?!
Ние също искаме да узнаем кои сме, да достигнем да корена на нашата сила. Така че тази наша сила не е необходимо да се съпротивлява и да пречи на усилието на съпротивлението, което срещаме. Нека ние самите да не се превръщаме в същото това съпротивление, нали не го харесваме?! Можем да се отпуснем върху него и да му позволим, да се оставим, то да ни води. Да му гласуваме доверие и просто „да го държим под око”, за да видим къде ще ни заведе докато го следваме.

ОСТАВЯНЕТО

Така достигнахме до оставянето на съпротивлението да ни води.
Това означава да оставим себе си. Така или иначе предстои да се намерим, защото усилията на съпротивлението ни водят точно натам, към нашия истински корен, към нашето начало, извора на нашата сила.
Оставяме себе си, оставяме и самото съпортивление да взема решенията си, да променя посоките си, да намира пътя и начина, по който да стигнем да тази цел, която и ние имаме. Това ни превръща почти в съюзници, а не във врагове. Воюващи заедно или поне пътуващи заедно в една посока, с една цел, а не противостоящи един срещу друг.

ОТДРЪПВАНЕТО

Когато изпълни своята мисия, съпротивлението ще е изгубило силата си. То ще е свършило своята работа и предназначение – да достигне до нашия център и корен, до нашата сила, да ни завладее изцяло, да заеме нашето пространство, да ангажира нашето време, да ни разруши и обезличи…
Ние му се оставихме да ни води и да решава. Ние се обезличихме сами и му показахме, че и ние не знаем кои сме.
Позволихме му то да ни търси и да ни намери, ако му стигнат силите, разбира се.
Дори му съдействахме и се отпуснахме върху него – да носи и нас – разчитахме на него и оставихме самите себе си.

Но, разбира се, някои неща пропуснахме, ако си спомняте.
Пропуснахме да отбележим, че това е като на игра. Пропуснахме да му кажем, че ще го ползваме, за да ни помага. Пропуснахме да споменем, че няма да го подхранваме и трябва да разчита на собствената си сила. И когато достигна до своята цел, се оказа, че то се изчерпало.
Ние сме благодарни за неговите усилия и сме „пораснали” значително в резултат на това, че сме успяли да го следваме. Докоснали сме корена на нашето съществуване, до който съпротивлението ни е завело. Сега и самите ние знаем кои сме, какво се случва с нас и как. Остава да благодарим и да бъдем това, което наистина сме.

А когато се появи следващо съпротивление, да знаем какво да направим, за да можем да го трансформираме в нещо полезно, така че да пазим връзката със себе си навсякъде, по всяко време и във всичко.

Ако не ме разбирате съвсем, може би в това, което ви разказвам има нещо от Дао…, така казва Лао Дзъ в Дао дъ дзин – перефризирано, разбира се )))