Вътрешното и външното в бойните изкуства
Независимо от многото и различни впечатления за стилове и методи в бойните изкуства, техните наблюдатели и практикуващи споделят, че най-голямото си многообразие те придобиват в китайското кунг-фу. Както във всяка една област това многообразие проявява спонтанна нужда от различни класификации и подреждания, които да позволяват по-удобното представяне и изучаване на явлението в цялост. Една такава класификация е тази на „вътрешни” и „външни” стилове и методи в китайските бойните изкуства.
Веднага искам да направя уточнение, че „кунг-фу” традиционно се употребява като израз, който означава умение в резултат на положени усилия и придобит с времето практически опит. Съвременният и западният читател свързват кунг-фу с популярните китайски филми и наложеното свързване на термина само с бойните техники. Той добива популярност На запад след ползването му от Брус Ли, който го употребява широко за да обозначи своите умения в двубоя.
Определението и класификацията в разделянето на вътрешни и външни се среща в различни области, свързани с бойните изкуства в Китай, но се налага и става популярно в началото на 20 в. Днес това разделяне все още съществува и широко се ползва за диверсификация на маркетинговия микс от услуги и практики, предлагани от различни майстори и школи.
Вътрешен – приет от учителя и школата или външен – останал извън нея
В това си значение разделението се употребява спрямо утвърдена традиция или школа за обучение. В миналото някои от учениците са били допускани за т.нар. „вътрешно” обучение в семейството на учителя или основателя на школата /училището/ по бойни изкуства. Считало се, че предаването на учението в автентичния му вид е необходимо да стане в непосредствена близост до учителя и в неговото ежедневно присъствие не само като практика, но и като начин на живот, морал и привично поведение.
Приемало се е, че голяма част от обучението става невербално и за него не е необходимо обяснение, или обяснението не може да предаде същността така, както това може да направи непосредственият контакт с учителя. Така някои ученици са били приемани като част от семейството на учителя, а други са оставали вън от него като са разчитали в по-голяма степен на собствения си талант и упорити усилия.
Признат от всички факт е, че много от вътрешните ученици са оставали незабележими, а други които са били външни ученици са достигнали изключително високо ниво на майсторство в уменията си.
Вътрешното е специално, тайно и скрито от външните
В тази връзка се проявява и задълбочаване на разделението като характерна за вътрешните ученици се счита възможността те да получат специални знания, скрити от другите и не толкова близки ученици. Тези знания често за пазени написани или просто отбелязани с рисунки и кратки бележки към тях в свитъци, предавани и пазени от поколения.
Продължаването на традицията се е смятало за изключителна чест и често е имало спорове за това, коя традиция е по-чисто предавана от нейните последователи. Често пазените текстове не само не са оставали при грамотни ученици, които да ги четат, но и често не са разбирани и тълкувани правилно. При преписване са правени достатъчно грешки, губени са и са добавяни части, правени са коментари, които не са авторски.
Голяма част от текстовете са помнени наизуст, а след това при удобен случай са записвани, като при това са заменяни едни или други йероглифни знаци, които звучат сходно или идентично. Пренасянето на традицията често е било изкривявано дори и неумишлено, но неразбирането също е идвало и от липса на умения или достатъчно опитност.
Вътрешен или външен за тялото и съзнанието
Разделянето на вътрешно и външно често се среща в препратката към осъзнатото, обхванaто от съзнанието учение и познание или това, което е само повторено и механично заучавано без разбиране и достатъчно проникване в неговото съдържание. За познаването на вътрешното е необходима сетивност за вътрешните процеси в тялото, но и в съзнанието. Разбира се, те са скрити от външните погледи и често не са външно различими. Те са по-малки, по-фини, по-деликатни и изтънчени.
Насочени към себе си или към другите
В продължение на казаното до тук, вътрешното често опира до това „погледът ни” да бъде насочен навътре, към себе си, към собственото ни усъвършенстване, собственото ни утвърждаване и развитие. Външното често се разбира като социално и дори алтруистично насочено към другите.
Външното сякаш е изява на желанието ни да направим по-различен света наоколо, докато вътрешното е свързано с вътрешния ни свят. Този, която можем да обогатим, запазим и съхраним, да защитим и отстояваме, независимо или въпреки всичко наоколо. Онова, което придобиваме и усвояваме за себе си, се опитваме да споделим с другите, а споделеното от другите се очаква да усвоим и да приемем в себе си.
Балансът на цялото вътре и вън
Така посоката отвътре навън или от вън на вътре се проявява като посока на постигане цялостта в каквото и да е. Постигането на определено ниво на умението „кунг-фу” в която и да е сфера се нуждае и от двете страни на монетата. За да бъде цялостно едно учение, за да бъде завършено едно умение, то трябва да притежава своя поглед отвътре навън, но също и този от вън на вътре.
Пътят на изучаване и усъвършенстване на това умение може да започне отвън, но в определен момент ще се наложи да добави и своята вътрешна страна. По същия начин, започнала да се развива от вътре навън, нишката на цялостното познание и умение в нещо ще се наложи да намери и обратната си външна страна, с която да изразява себе си пред другите.
Балансът в истинното отразяване на реалността за каквото и да е, се намира между вътрешното и външното, независимо от това от къде е тръгнал и на къде отива.
Традицията в предаването от учението отвътре и отвън
По този начин макар, че в бойните изкуства и школи се приема, че много се държи на традицията и предаването и в чист вид, на практика тя се очертава като нещо живо и непрекъснато променящо се. Традиционното и старото непрекъснато се среща с нови хора и намира чрез тях своето ново разбиране и нов поглед на приложение. Традицията намира съвременен израз по нов начин и придобива нов смисъл с нови акценти, характерни за измененията, настъпили в живота ни.
Единственото проклятие за едно майсторско умение е в това, то да престане да се развива и да бъде приложимо в реалността, в която присъства. Тази реалност се нуждае от него и тази реалност е основа на неговото съществуване.
Традицията е в живото усещане за нея останало в самите хора, които я носят и я предават. Те я пресъздават чрез себе си ежедневно в онова, което се случва в тях и около тях – вътрешно и външно