Феномени на Тай Чи 1: Защо не мога да си спомня нищо, когато се опитвам да го повторя сам/а?! А когато го правя с теб все едно го знам.

Ежедневният опит в преподаване на Тай Чи неизбежно ме сблъсква с опитите да се обяснят някои изненадващи феномени на практиката. Някои от тях, самите практикуващи формулират във въпроси, които стоят пред всеки. В няколко поредни статии давам отговори без да претендирам, че те са едниствено верните.

В практиката на Тай Чи основна част заема т.нар. „отпускане” или освобождаване и релаксацията на движението. Отпускането преминава през етапи на разхлабване, омекотяване, олекване и разтваряне едно в друго до пълното изчезване на съпротивлението.

Но онова, което сме учени и възпитавани да помним през целия си съзнателен живот, са точно обратните впечатления. Знаем как се помни стягането, твърдостта, тежестта, противостоенето и противопоставянето. Ориентираме се от това, какво съпротвление и пречки срещаме по пътя на всичко, което правим.

Ние сме свикнали и научени да ползваме само онази част от нашата памет, която отбелязва активните импулси. Тези, които са свързани с напрежението и неговото възникване, а не тези, които са свързани с освобождаване на напрежението.
Паметта ни регистрира и запечатва единствено нашата активност за преодоляване на възникналите трудности. Тя е свикнала да се учи от това преодоляване, като по този начин събира жизнен опит, който да автоматизира като реакция.

В практиката на Тай Чи се опитваме да събудим онази част от съзнанието и паметта ни, която е свързана с интуитивното и спонтанно присъствие в несъзнаваното. Тя работи активно до към 4-5 годишна възраст при децата. Времето, в което те навлизат в света на материалната реалност. Постепенно възпитанието и обучението измества тази спонтанна и интуитивна част на нашата природа.
Обикновено се казва, че в практиката на Тай Чи се следват наставленията на Дао-изма. Дао-исктият подход към реалността е и методът, който според Лао Дзъ представлява връщане към състоянието ни на малки деца, близо до изначалната ни природа. Този подход събужда такъв начин на взаимодействие с реалността, който повече следва случващото се и не участва активно в неговото създаване и промяна.
Това следване е естественото състояние за природата на човека и света като цяло.

Когато навлизаме в Тай Чи, процесът прилича по-скоро на припомняне на нещо познато, но добре забравено.
То ни се струва лесно и удобно, но именно затова не привлича особено нашето внимание, което е възпитавано да отговаря единствено на предизвикателства.
Връщаме се там, откъдето спомени не са останали. Нашето съзнание не знае как да се ориентира. То не знае как да помни неща, които не са свързани с борба, с превъзмогване, с победа и успех.
Този механизъм на помнене не е работил десетки години, почти е заличен.

Затова, например, когато за първи път започнем да се отпускаме, тялото изведнъж ни прехвърля към съня. Заспиваме. Тялото и съзнанието са се научили да свързват отпускането единствено със съня. Единствено по време на сън е възможно тялото да се отпусне. Това се е превърнало в негов навик. В заучен рефлекс, който работи автоматично.
А докато спим и се унасяме, съзнанието ни е замъглено, никакъв спомен не е възможно да остане. Било ни е добре, удобно, уютно, почивали сме си отпуснати, но от това не остава спомен. Този спомен свързан с отпускането не се запазва от същия механизъм, който ползваме в ежедневието си, в съзнателния си живот. Трябва да се върнем към него, към това което сме забравили как работи и което е останало в ранната ни детска възраст. Едва сега започваме да се грижим за него и да го развиваме. Да се учим как да бъдем водени от него.

Вижте също и:

Феномени на Тай Чи 2: Защо откривам, че с лявата ръка /при положение, че обикновено дясната ми е водеща/ често движението ми се получава повече и по-добре!

Феномени на Тай Чи 3: През цялото време си мислех, че правя същото нещо като теб! Чак сега след много време виждам, че това не е така.

Феномени на Тай Чи 4: Не разбирам къде греша. Нали правя точно това, което ми казваш?!

Феномени на Тай Чи 5: Когато нещо вече е лесно за теб като учител си мислиш, че е също толкова лесно и за другите, но това изобщо не е така!

Свързани статии