Феномени на Тай Чи 2: Защо откривам, че с лявата ръка /при положение, че обикновено дясната ми е водеща/ често движението ми се получава повече и по-добре!

Ежедневният опит в преподаване на Тай Чи неизбежно ме сблъсква с опитите да се обяснят някои изненадващи феномени на практиката. Някои от тях, самите практикуващи формулират във въпроси, които стоят пред всеки. В няколко поредни статии давам отговори без да претендирам, че те са едниствено верните.
В по-обработената и по-възпитавана и тренирана част от нашето тяло ежедневието изгражда и формира навици. Това са готови пътеки на нервните импулси и тяхното протичане, които в процеса на повторение се затвърждават като модели и започват да работят почти или дори съвсем автоматично като реакции.
За да се случва практиката на Тай Чи се налага пренастройка на тези модели. Те първо се нарушават и се поставят под съмнение, а след това се разрушават, за да се поддържат в състояние на адекватна и огледална рефлексия. Това е процес на непрекъснато преструктуриране в съответствие с измененията на реалността.
Колкото по-необработена и неоформена е една част от тялото /без създадени и затвърдени модели/ толкова по-лесно става това преструктуриране и освобождаване на навика.
Доколкото научаването на определени движения в практиката на Тай Чи може да се превърне в привикването към тях, то съществува непрекъснатото предизвикателство този процес на преструктуриране да бъде запазван жив. Това именно е част от същностните характеритики на практиката в Тай Чи.
Изучаването на формалните движения не е с цел създаване на навикване към тях. В такъв случай, те щяха да бъдат безкрайно ограничени и по нищо нямаше да се различават от всичко, което знаем досега.
Напротив, практикуването на Тай Чи е като доказателство и методика за поддържане на безкрайната многовариативност на измененията в природата.
Овладявайки този фин механизъм за пренастройка на тялото и организма, на съзнанието, интелекта и цялостното същество ние навлизаме във все по-фино качество на адаптивност спрямо средата на нашето съществуване.
Има и още една причина за този ефект. Пътечките на нервните импулси се изграждат последователно. Те са с онова качество на енергията, който китайците наричат дзин /jin/. По пътя на дзин е възможно напластяване на навика от последователно повторяема активност по същия или приблизително еднакъв път. Колкото по-голямо съвпадение има в повтарянето по пътя на импулса, толкова по-лесно се утвърждава навика. Но неговото формираме е проследимо. Той представлява процес.
Когато навлизаме в практиката на Тай Чи, някои елементи от движенията започват да се случват едновременно. Между тях се проявява резонанс, съвпадения, еднаквости… Между движенията на отделни части на тялото липсва последователност, която да бъде проследена като процес. В тези съвпадения проследяването се губи. Нашето съзнание изпада в дупката на несъзнаваното.
И когато се опитваме да създадем навик по начина, по който правим всичко друго, нашите усилия се получават безрезултатни. Те просто не работят. Обработеното движение на навика протича бързо и без допълнителна обработка на съзнанието. Затова прилича на несъзнаваното или подсъзнателното. Става като рефлекс интуитивно. Но тази интуитивност е свързана с вълната на протичане на нервния импулс. Когато този импулс няма от къде да протече, ефектът е подобен на индукция в средата, в полето. Това явление често се нарича синхронично. Появява се едновременно на различни места в средата без видима и проследима връзка между тях.
И така, по-обработената и навикнала част от нас първо трябва да разгради своите натрупвания, за да позволи връзката със средата да се получи по нов начин, с другия механизъм на случване – природната спонтанност и естественост.
По-малко натрупалата навици част от нас по-лесно се освобождава от своите задръжки, от своите утвърдени пътечки. Тя сякаш по-лесно започва да се учи на новия начин, който дълго не сме ползвали и почти сме забравили.
Вижте също и:
Феномени на Тай Чи 4: Не разбирам къде греша. Нали правя точно това, което ми казваш?!