Феномени на Тай Чи 3: През цялото време си мислех, че правя същото нещо като теб! Чак сега след много време виждам, че това не е така.

Ежедневният опит в преподаване на Тай Чи неизбежно ме сблъсква с опитите да се обяснят някои изненадващи феномени на практиката. Някои от тях, самите практикуващи формулират във въпроси, които стоят пред всеки. В няколко поредни статии давам отговори без да претендирам, че те са едниствено верните.

Обикновено човек има известни представи за себе си, за това как се държи и как изглежда, които доста често не отговарят на онова, което другите виждат и възприемат.
Когато тялото се държи по определен начин, ние често не регистираме онова, което не отговаря на нашите представи. Съзнанието ни сякаш пропуска да го забележи или бързо се отървава от него. Обратно, често когато си мислим за нещо и го виждаме в нашето въображение, то има своя идеален образ, но тялото не е спсобно да отговори напълно на този образ. То само частично, понякога дори само много малка част от него, може да се вмести в очакваната от представата ни картинка на реалноста.

Когато гледаш някого, ти без да искаш смяташ, че си подготвен да го последваш. Това създава невярна представа и замества реалността с тази, която е в твоето въображение.

Понякога дори в момент на „вживяване” в последването на движението на другия, тялото ти задвижва идентични нерви импулси и можеш да се закълнеш, че ти също се движиш така, както този, който наблюдаваш. Въпреки това реалният ефект е далеч от желания. Затова в изучаване на бойните изкуства традиционно се насърчава самостоятелната практика в изследване на собственото тяло, на собственото съзнание, на собствените емоционални състояния.

Учителят или този, който ти показва, може само да ти покаже своята практика. Ти обаче се налага да откриеш твоята практика. Ако той успява да ти помага в това твое търсене, тогава добре. Ако не успява, тогава по-добре да те остави да продължиш нататък сам.

Наподобяването и копирането на движението на друг има своята значима роля в това да се научиш да следваш. Но тази практика става твоя лична, когато може да бъде изпълнявана самостоятелно от самия теб, без някой друг да те води и без да гледаш някой друг.

Единият от начините, по които енергията се проявява е чрез отразяването – точното копиране. То се получава, когато липсва собствена интерпретация, когато твоето участие липсва, когато загубиш себе си в това копиране. Тогава не си ти, това което се получава е енергията на този, когото копираш. Твоето копиране улавя и усвоява неговото усещане, неговото изразяване, неговата истина, неговата сърцевина.

Усетил това, ти можеш да го надградиш. Върху него можеш да изградиш себе си, своята истина, своето изразяване, своята сила.

Ако ти помагат в това, ще ти предадат метода, начина, изкуството. Не нечие чуждо, а твоето.

Изкуството да бъдеш достоверно отразяване на реалността чрез твоето огледало. Откровено и непрекъснато адаптиращо се, спонтанно настройващо се в отговор на измененията в тази реалност.

Вижте също и:

Феномени на Тай Чи 1: Защо не мога да си спомня нищо, когато се опитвам да го повторя сам/а?! А когато го правя с теб все едно го знам.

Феномени на Тай Чи 2: Защо откривам, че с лявата ръка /при положение, че обикновено дясната ми е водеща/ често движението ми се получава повече и по-добре!

Феномени на Тай Чи 4: Не разбирам къде греша. Нали правя точно това, което ми казваш?!

Феномени на Тай Чи 5: Когато нещо вече е лесно за теб като учител си мислиш, че е също толкова лесно и за другите, но това изобщо не е така!

Свързани статии