Феномени на Тай Чи 4: Не разбирам къде греша. Нали правя точно това, което ми казваш?!

Ежедневният опит в преподаване на Тай Чи неизбежно ме сблъсква с опитите да се обяснят някои изненадващи феномени на практиката. Някои от тях, самите практикуващи формулират във въпроси, които стоят пред всеки. В няколко поредни статии давам отговори без да претендирам, че те са едниствено верните.
Според мен не е приемливо в практиката на Тай Чи да се говори за грешки. Всеки се намира в своето Тай Чи и това е строго лично почти интимно изживяване. Поправката или коригирането на дадено движение, положение или състояние на тялото е поправка на неговата сруктура, която е подходяща и правилна за самото него.
Въпросът е единствено в способността да виждаме и отчитаме тези нередности и слабости в структурирането. За да обърнеш изобщо внимание на нещо, трябва първо да можеш да го забележиш сетивно. Когато тази сензорика не работи, можеш само да се довериш или не на казаното от някой друг.
Едно от най-важните неща е да започнеш да имаш усещане за прекаленостите като излишък или недостатък на движенията, за разместванията и свързванията, за съответствията или тяхната липса.
Често срещана в практиката е придобитата способност да можеш да виждаш тези несъответствия в структурата, силата или тяхното качество навън, при другите. Но в същото време, когато се опиташ да засичаш това в себе си, в собственото си тяло и движение, това не се получава.
Някои инструктори могат да дават удивително правилни наставления на своите ученици и те наистина да напредват. В същото време могат да не виждат и да не усещат за себе си, голяма част от същите грешки, които поправят при другите.
Някои казват, че огледалото помага, ако се виждаш в него, докато се движиш. Да – ако успяваш да се възприемеш като някой друг. Тогава твоята рефлексия ще задълбочи виждането за себе си все едно, че се наблюдаваш отвън или се налага да поправяш някой, на когото преподаваш.
Но и без истинско огледало може да се опиташ да възприемеш всеки от хората, на който правиш забележки и поправки като твой огледален образ. Тогава те ще връщат твоето светоусещане към самия теб и ще ти помагат да коригираш себе си, своята практика.
Също често срещано е да виждаш недостатъците, но да не знаеш как или да не успяваш на време и на място да ги отстраниш и коригираш. Да нямаш средствата или да не знаеш начина, по който да ги поправиш.
Всичко това е в резултат на навлизането в практиката на Тай Чи и са етапи в нейното задълбочаване.
Едно от най-важните неща е това да изработиш свои собствени критерии за правилност и ако те са верни, да можеш и да се учиш да ги прилагаш универсално, за себе си или за другите. При това тези критерии за правилност, по определение са свързани със способността на практиката да бъде приложена, да върши работа.
Ако твоята практика е предимно свързана с виртуалната и имагинерна реалност, тогава красотата в нея ще бъде онова, което основно ще те интересува. Ако това да се чувстваш добре и здрав е причината да се занимаваш, то натам ще бъдат насочени и критериите ти за правилност. Ако бойните изкуства и тяхното реално приложение за защита и нападение са твой приоритет, то тогава критериите ти ще бъдат насочени към този аспект на упражнението.
В самата практика обаче всички тези критерии присъстват като нещо единно и цяло. Само твоята гледна точка и позиция на възгледите ги прави да изглеждат различни.
Вижте също и: