Феномени на Тай Чи 5: Когато нещо вече е лесно за теб като учител си мислиш, че е също толкова лесно и за другите, но това изобщо не е така!

Ежедневният опит в преподаване на Тай Чи неизбежно ме сблъсква с опитите да се обяснят някои изненадващи феномени на практиката. Някои от тях, самите практикуващи формулират във въпроси, които стоят пред всеки. В няколко поредни статии давам отговори без да претендирам, че те са едниствено верните.

Лесното е резултат от натрупване на практика. Това е умение, което китайците традиционно наричат Кунг-фу. Умението, водещо до това, нещо да ти изглежда лесно, изисква вложени усилия в продължение на не малко време. Когато то е резултат от натрупани повторения, очертава коловози, по които е лесно да се движиш, но съвсем не е лесно да излезеш от тях.

В практиката на Тай Чи, умението е в разрушаването на тези коловози по такъв начин, че винаги да си отворен към евентуална смяна на посоката, скоростта или терена и условията.

Умението в Тай Чи е в поддържане на съответната за средата приспособимост и адекватност към ситуацията, към всички явления в нея и техните изменения.
По пътя на преодоляване на съпротивленията, изграждането на всяко умение е различно, многовариантно и разнообразно. Всяко нещо има свои изисквания и особености, свои специфичности и предразположения, своя среда и уникалност, Безкрайна сложност.

Умението в практиктата на Тай Чи по-скоро гледа в обратна посока на сложността. То е опростяване, достигане до единственото и общовалидното, универсално, вярно, точно и ясно.
То изисква единствено отсяване и изоставяне на сложността, отдръпване, отделяне от нея. За разлика от натрупването, с което сме свикнали и изграждаме съвременния свят, това е пътят на освобождаването, на загубата на ценност, на по-простичкото и по-малкото, по-наивното, по-незначителното, по-обикновеното…
Изглежда лесно, защото е такова. Непринудено и непреднамерено, откровено, без интерпретация и изкриваване. Самото заставане в балансирания център е лесно. Всяко разместване се опитва да се завърне в него.
Но оставянето на това лесно и естестевено състояние да работи на практика, често се оказва твърде сложно, защото целият свят е привлечен от сложността, а ние живеем в този свят. Трябва да се справяме с него, някак си.

За пътя на сложността има безкрайно много неизброими доказателства ежедневно. За пътя на „завръщане към единното начало” – както определят Тай Чи – липсват данни, статистика, резултати…
Затова и единствената пречка към това завръщане са твоите собствени ограничения, твоите лични Тай Чи ограничения.

Затова пътят на последователите на Дао-изма според всички определения е „лесният път”, а не този на трудностите. Трудностите и пречките са онези, които привличат първи и задържат нашето внимание. Те ангажират всички наши усилия, за да ги преодоляваме и да се борим с тях, да ги побеждаваме и да ги покоряваме, сякаш трупаме някакви печалби и заслуги, успехи, достойнство и уважение, престиж… Но с колко от спечелените неща си служим?! Колко от придобитите неща успяваме да употребим и ползваме?! Колко от победите и успехите успяваме да запазим и да изживяваме истински, пълноценно, трайно?!
Оказваме се привлечени просто от самата борба, а не от целите и постиженията.

За много хора това е излишно философстване. За мен това изгражда същността на практиката в Тай Чи.
Ако намерим най-удобното си място, ще открием формата на движението.
Ако намерим най-лесното движение, ще открием неговата сила.
Ако го оставим да се случва по естествен начин, това ще бъде най-правилното, най-истинното състояние, в което можем да бъдем.
Тези неща сме забравили и се опитваме да си припомним в практиката.

Началото на една нова 2025 г.

Вижте също и:

Феномени на Тай Чи 1: Защо не мога да си спомня нищо, когато се опитвам да го повторя сам/а?! А когато го правя с теб все едно го знам.

Феномени на Тай Чи 2: Защо откривам, че с лявата ръка /при положение, че обикновено дясната ми е водеща/ често движението ми се получава повече и по-добре!

Феномени на Тай Чи 3: През цялото време си мислех, че правя същото нещо като теб! Чак сега след много време виждам, че това не е така.

Феномени на Тай Чи 4: Не разбирам къде греша. Нали правя точно това, което ми казваш?!

Свързани статии