Практиката на Тай чи

По-скоро може би в момента най-значителният въпрос е:

Може ли да започна да се занимавам с Тайдзи цюан, без да имам физически контакт с майстор? Възможно ли е това? Защо? Защо не?!

Да започнеш да се занимаваш с тайчи, означава да започнеш:

• да го възприемаш, да си сензитивен към него – да знаеш за него
• да го проследяваш, наблюдаваш и изследваш, изучаваш – да го опознаваш
• да започнеш да вникваш в същността му, в неговите механизми – да го разбираш как работи
• да го употребяваш и ползваш, да прилагаш механизмите и начина, по който работи практически в ежедневието ти
• да си адекватен към средата, като синхронизираш и адаптираш непрекъснато собственото си разбиране и практика с доловените от теб сигнали на средата

Това са пет етапа, през които преминават четири трансформации на енергията в качеството й на ли, дзин, ци и шън, или казано на западен език: обозначеност, относителност, определеност и изменчивост.

Тези пет нива в осъзнаването на тайчи може да се обозначат с:

• Познаване
• Знаене
• Знание
• Познание
• Мъдрост

Които навлизат и завладяват твоето същестуване:

• сетивно
• мисловно-интелектуално
• емоционално-чувствено
• жизнено-активно
• минерално-веществено

Може би изглежда простичко, когато се казва с една дума, но когато навлезеш в процеса, той изглежда безкраен и многоизмерен, непрекъснато разкриващ нови посоки и нива.
По-важното е, може би, че единствено от теб зависи започването. То си е лично твое и никой не би могъл да започне от твоето място и време. Едновременно с това може би започването се развива независимо от теб и твоето решение. Щом дори задаваш този въпрос, то вече е започнало, така че спокойно можеш да продължаваш, то вече се е случило.

И все пак, как би могъл да започнеш:

• като копираш
• като изследваш
• като обобщаваш, обхващаш, опростяваш
• като практически прилагаш, проверяваш на практика
• като напасваш, адаптираш, синхронизираш и приспособяваш

За да действа тази символика и да е възможно нейното осъзнаване като практически приложен механизъм, е необходимо участието на петте отношения (петте елемента) в тяхното циклично взаимодействие.

Всички проявления (съществуващото) се характеризират със свето качество в свойствата си на обозначеност, относителност, определеност и изменчивост, които дефинират и тяхното адаптивно съответствие като алтернатива на непроявеното (несъществуващото).

Как все пак да започна да се занимавам с тайчи?

Ето някои практически упражнения за начало, което не означава, че са съвсем лесни.
Пробвай да ходиш внимателно така, сякаш стъпваш бос върху натрошени стъкла. Ако ти се струва много грубо това сравнение, можеш да си представиш, че опитваш да стъпваш по пясъка на плажа, без да оставяш следи. Същото е и когато стъпваш по свежата трева в градината, като опитваш да не я смачкаш и да не пречупваш стръкчетата на току-що покаралите стъбълца на тревата. Когато забележиш, че това те напряга по какъвто и да е начин, почивай и се разсейвай с нещо, а после можеш да опиташ пак, колкото пъти и колкото време ти е приятно.

Междувременно се опитай да обръщаш внимание на нещата, които правиш в ежедневието си. Къде и в какво, кога те напрягат. Изследвайки мястото, където усещаш напрежението. Пробвай да трансформираш това напрежение. Ако усещаш мястото стегнато, го отпусни. Ако го усещаш твърдо, го омекни и раздвижи. Ако го усещаш тежко, го направи да олекне, да стане кухо и празно. Търсейки начина, по който това трансформиране се случва, ще започнеш да усещаш тайчи (тайдзи).
Тайчи не е някакво движение или комплекс от тях (форма). Тай чи не може да се научи. Трябва да се оставиш то да учи теб. Дали можеш да го направиш без учител зависи само от теб. Опитай, няма нищо страшно в това.

Нормално е да срещнеш трудности. Единственият критерий е, че трябва да ти е удобно и да се чувстваш добре. Да намираш как да правиш нещата по най-лекия и лесния начин. Когато се появи трудност, не я разрушавай, не се опитвай да я победиш, ползвай я и се учи от нея. Тази трудност е тайчи – твоето ограничение, от което е добре да се освободиш, за да продължиш нататък. Когато минеш от другата страна на ограничението, забрави за него. То не съществува. Когато го разрушиш, то се появява отново и по-голямо. Когато се пребориш с него, все едно го взимаш със себе си, качваш го в раницата си и го носиш на гърба си като част от твоето минало. Така с всяко победено ограничение ставаш по-тежък, по-твърд и по-стегнат. Обратното на това да се опиташ да правиш нещата отпуснато, меко и леко.

И тъй като вече в интернет могат да се открият какви ли не материали за практиката на Тай чи се появява и въпросът:

Като бойно изкуство кое движение от Тай чи е най-приложимо практически в юмручния бой?

Практиката Тай чи е метод за изучаване и изследване на твоето взаимодействие със света, с всички неща в него.

Практиката на тай чи е в практическо прилагането на определени принципни положения, които често първо достигат само до твоето възприятие и начин на мислене, философия и разбиране. След това те се превръщат в усещане и изживяване, докато достигнат и до възможността да се изразяват на по-плътно материално и физическо ниво, в движение и покой на тялото.

Така осъзнаването на практиката се среща с нейното физическо изразяване, което изисква определено време и постоянство, за да се достигне до тяхното сливане.
Движенията сами по себе си не са тайчи, нито някаква енергийна или духовна практика сама по себе си представлява тай чи. Тяхното единство и цялостност наричаме тайчи. Практиката е необходима именно в търсене на това единство и цялостност, докато то не започне да се реализира по един практически и рационален начин.

За да разберете повече, ето как действа това накратко:

Обикновено се приема, че в юмручния бой ти използваш силата си (1), за да разрушиш (2) защитата (3) на опонента и да го победиш (4), да преодолееш (5) неговата съпротива.

(1) В Тай чи се учиш как се използва силата. Не само твоята, но и която и да е сила. Твоето умение ти позволява да имаш свободата да ползваш своята сила, тази на някой друг или дори тази на опонента срещу самия него. Дори може да ползваш и сила, която е свободна и присъства около вас в конфликтната ситуация.

(2) В Тай чи не се стремиш да разрушаваш, а да ползваш нещата. Тяхната сила, способности и възможности. Затова разрушението е последното нещо, което се опитваш да постигнеш дори за твоя противник. Това е различен подход, който по-скоро е склонен да съдейства, отколкото да се противопоставя на агресията. Ако различаваш агресия в твоя опонент, виж как тя би могла да ти свърши работа, при това без да го разрушава.

(3) Опонентът ти използва защита, когато има насочена агресия към него. Дори често тази негова защита се проявява като форма на атака, тя е обратно насочена агресия. Ако видиш какво предизвиква защитата, ще знаеш какво представлява тя, към какво е насочена, и ще започнеш да изучаваш нейното качество и свойства, така че да намериш начин за нейното преодоляване. Това ще бъде практика на Тайчи.

(4) Победата е доказателство за твоето превъзходство. Тя е начин да утвърдиш своята значимост и обикновено означава, че не се оценяваш достатъчно високо и твоята оценка трябва да бъде доказвана и защитавана. Ако искаме да доказваме своята сила и способности, то нека тези способности бъдат в това, че умеем да ползваме нещата около нас. Тяхната сила. Ако искам да ползвам нещо, няма нужда първо да го разрушавам. Мога просто да му предложа своята готовност за съдействие. Ако той иска да употреби сила и да я изразходва за нещо, аз мога да му предложа цел, която удовлетворява и мен. Така тази сила няма да отиде напразно и няма да го изтощи, дори ще го запази и оживи за по-дълго време. Това ще бъде Тайчи.

(5) И накрая, преодоляването на пречките, които срещаме, и на съпротивленията в живота ни е нещото, на което практиката в Тайчи ни учи. Тези съпротивления предизвикват нашата реакция. За тях е необходимо да изразходваме нашата енергия и сила. Когато изучаваме Тайчи, ние се учим как да запазваме тази енергия и да изразходваме възможно най-малка част от нея, по най-добрия начин, на най-доброто място и в най-удобното време. Това умение китайците наричат кунг-фу. Съпротивлението изисква умение да трансформираме силата от едно нейно качество в друго. Това става по начин, който ни позволява тя да преодолее съпротивлението на средата на границата, на която се проявява нашето отношение към нея.

За да завърша, ще добавя, че уменията на много хора в много отношения се разминават със способностите им да обяснят какво и как се случва. Те са чисто практически, което ги прави много добри майстори, но не и учители. Също много добри учители са далеч в разбирането си от нивото на техните практически умения като майстори, но това не ги прави лоши учители. Уникално и рядко срещано явление е срещането на двете. Но това съчетание се проявява при всяко едно практическо проявление на Тайчи, независимо дали става въпрос за юмручен бой, или решаване на друг въпрос или задача в твоя живот.

В тази връзка е и въпросът за една специфична техника за упражняване на така наречените „вътрешни” бойни изкуства – бутащи ръце (туей шоу).

Как работят „бутащите ръце” в тайчи?

По отношение на термина съществува голямо недоразумение. Бутащите ръце не са „бутащи”, защото няма бутане и дърпане в тях, освен ако упражнението се разглежда на много грубо материално и мускулно ниво на силата, което не се счита за разбиране и добра практика в тайчи.
Те не са и „ръце”, защото упражнението не се прави само с ръцете и дори изобщо не се прави с тях. Ръцете често се ползват за насочване на силата и поради това се свързват с намерението. Всъщност упражнението включва участието на цялото тяло до най-малката негова част независимо от контактната повърхност с опонента или партньора.

Така наречените „бутащи ръце” са набор от практически упражнения с партньор и по скоро метод за обучение в практиката на тайдзи цюан.

Всички тези неща водят до трансформация на енергията и промяна в нейното качество, като тя преминава през четири състояния на свързаност: ли, дзин, ци и шън.

Всяко едно от тези качества изисква освобождаване на енергията, което често се превежда като отпускане на напрежението в „мускулите”, разхлабване на връзките и омекване на „сухожилията и ставите”, олекване на структурата в „костите”, разтваряне, възприемане и абсорбиране на енергията в „костния мозък”.