Разпознаване на Дао

Как да познаем един последовател на Дао или това, че той е даоски учител?

Екзотичната представа, която буди даоското разбиране, често води до търсене на „истинното” учение и търсене на „Учител“ с главна буква, най-малкото заради интересните разговори… така че един интересен въпрос, на който съм отговарял е: Как да разбера, че някой е даоист, има ли някакви белези, по които да позная?

Едва ли някой, който следва Дао, би се определил като даоист. Когато наистина следваш Дао, околните имат усещането, че Дао следва теб. Всъщност теб те няма, присъства само Дао. И не ти е необходимо някой да забелязва това, дори не знаеш, че това се случва.

Има разлика между търсещия Дао и този, който го следва. Търсещите наричат себе си даоисти. Но обикновено именно защото търсят Дао, не могат да го следват. Проблемът е, че търсиш нещо, което нямаш и не познаваш дори. Още по-голям проблем е, че описанията за него, които другите ти дават, не вършат работа.

Човекът, който следва Дао, не би определил каквото и да е на „това е такова” или „това е друго”. Той не би имал позиция или мнение, не би имал отношение, защото няма център като отправна точка. Разбира се, би приел езика, който използваш, като посредник при вашето общуване, но би го ползвал единствено заради условностите, които ти самият си определил в своето мислене, чувства или действия.

В този смисъл следващият Дао не носи сигурност и не би могъл да ти донесе вяра, убеждение, стабилност – той е върхът на несигурността, защото в него няма нищо, на което да разчиташ, че утре отново ще бъде там.

В същото време следващият Дао може да придобие всяка форма, която другите очакват да видят, той може да се преобрази във всичко, което ти би очаквал, така че да не бъде различим в средата, в която присъстваш. Затова традиционно следващият Дао се сравнява с „дракон”, който може да се „появява и изчезва по свое желание” или по-скоро се забавлява, носейки се във вълните на енергията. Той си „играе с перлите” на важните за хората определения и забравя това, че е дракон. Затова може да се превърне във всичко.

В този смисъл са ме питали: Вие като даоист, може ли да разкажете малко за вашия подход към живота и как прилагате ученията на Лао дзъ?

Аз не съм даоист и даоизмът не винаги означава да следваш Дао. Въпреки това се опитах да разкажа за някои неща, които да изяснят честото объркване на тези две понятия.

„Дао дъ дзин” сам по себе си представлява сборник от препоръки и насоки към практическото следване на Дао. Всъщност кратките строфи са преки указания за практиката в опита да се следва Дао. Когато разгледаме нещата по този начин, всяка строфа се превръща в определена „техника”, водеща до възприемане, изследване, усещане, осъзнаване и ползване на Дао.

Ако Дао се превежда като „път”, то става дума за начина, по който би могъл да употребяваш този път. Китайската култура е много прагматична и непосредствена. Тя не е насочена към търсене на сложен смисъл и разсъдъчно философстване, а непрекъснато я занимава непосредственото пряко и практическо приложение на сетивността, мисленето, емоциите и действията (или недействието). Затова често наставленията и класическата китайска литература си служат с практически примери от живота.

Самото наименование „Дао дъ дзин” може да бъде преведено по следния начин:
Дао е начинът, пътят, употребата, процесът на случването
Дъ е качеството, естественото свойство, природната естествена даденост
Дзин е начинът, по който те се свързват, отношението между тях

Или изразът може да се преведе като „как твоето действие се свързва с естествените свойства на нещата”. По какъв начин това се случва. Това ни дава разбирането за „Дао дъ дзин“ като методика и методология, сборник от технически указания в практиката, водещи до следването на Дао.

Надявам се това да е отговорило донякъде на вашите търсения. Ако е необходимо, винаги е възможно да задълбочим този въпрос и да му дадем повече конкретика във връзка с отделните строфи от текстовете в „Дао дъ дзин“.