Свободно пространство за щастие
Как да си осигурим място, достатъчно, за да можем да се изразяваме пълноценно и да случваме нашите желания и способности.
За да бъдем щастливи, е необходимо да осигурим свободата за това щастие.
Ограниченото пространство е сякаш онова, което ни я отнема. Неговите ограничения сякаш ни задушават и притискат. Те ни затварят и принуждават.
Цял живот прекарваме в борбата си с тези ограничения, които запушват нашите способности в представите, с които си служи обществото, другите хора, дори тези, с които ние самите си служим.
Не само физически и материални, но и сетивни, мисловни и емоционални. Ограниченията, с които се среща нашата жизненост, са тези, с които непрекъснато трябва да се съобразяваме, принудени сме да го правим. Те са причината за нашата неудовлетвореност и липса на щастие, липса на свободата за него.
Как да си осигурим място, в което да разцъфти и израсне нашата свобода да бъдем щастливи?! Освобождаването на място би освободило нас самите.
Ето някои действащи практични идеи за това:
1. Да изхвърлим излишното и ненужното
Най-лесно може би е да изхвърлим излишното или онова, което не ни трябва, в повече ни е или отдавна не сме ползвали и употребявали. Отдавна не сме имали нужда от него.
Ако прегледаме гардероба си, ще установим колко много дрехи не сме обличали отдавна.
С обувките е същото. Но и самата стая, в която прекарваме голяма част от времето си вкъщи или на работа, има стотици предмети, които просто заемат място и съответно ограничават нашето.
Разбира се, склонни сме да се запасяваме и складираме какво ли не, защото се опасяваме от бъдещи неблагоприятни за съществуването ни условия. Тези условия стават сякаш част от нашата идентичност. Но колко често те ни се случват – осигурете си най-необходимото за тук и сега, това е достатъчно. Другото още не е настъпило и няма нужда да се притесняваме за него, защото може и да не настъпи. Достатъчното не е нито малко, нито много. То е точното нещо, което ни прави щастливи.
2. Да подредим това, което сме, имаме или в което участваме
Свободата на пространството се намира около нещата – това, което сте, което притежавате или с което сте заети, или в което участвате.
Заемането на пространството се получава сякаш в опита да бъде запълнено. Колкото повече неща притежаваме, толкова повече те заемат цялото ни място, запълват го. Ако имате три стола, те ще се опитват да бъдат по средата на стаята и да я заемат цялата.
Ако имате десет чифта обувки, те ще се опитват да завземат цялото пространство на стелажа. Нашето усещане е да подредим нещата си така, че те да завземат целия обем, който е наличен в момента.
За всичко намираме място, но не оставяме място за себе си, защото докато участваме в подреждането, ние се идентифицираме с вещите. Колкото повече сме въвлечени в това, което правим, толкова повече се идентифицираме с неща, които оформят нашата личност, но всъщност са само странични нейни придатъци. Когато възприемем нещата отстрани и се отделим от тях, можем да ги подредим в отделните ъгли или по периферията на нашето пространство. Всичко останало е нашето място, което ни прави свободни и открива нашите възможности за реализация.
3. Да променим мащаба, да обобщим или да разделим на порции.
Ако успеем да обърнем внимание, голяма част от нещата, които запълват пространството около или вътре в нас, могат да бъдат категоризирани. Те спокойно се поддават на обобщения и поставяне „под общия знаменател” на дадена категория.
Когато успеем да ги пакетираме или групираме заедно на порции, това открива разстоянието между тези класификации като свободно пространство.
Така подреждането се оказва по-лесно и прегледно, когато го направим на обособени от нас групички.
По същия начин се случва и с нещо, което заема целия обем на пространството. То сякаш ни изтласква встрани и ни се струва непробиваемо като ужасяващо голям проблем, безкрайна стена. Превърнало се е в нерешима и изключително трудна задача, която блокира всичко, което иначе бихме опитали. Вариантът е да разделим голямото нещо на порции, да го раздробим на по-малки парчета. Това са същите порции, които използвахме и преди за обобщаване, но сега ги ползваме за намаляване и раздробяване. Намаляваме значимостта на затрудненията и ги подреждаме последователно. Между тях по-лесно откриваме изход и свобода да намерим решение.
4. Да ценим пространството и да го ползваме пестеливо.
Дори и да имаме свободно място едва ли му обръщаме особено внимание поне докато не почнем да го губим. То е като здравето, за което разбираме чак когато болестта започне да го ограничава. Каквото и да се случва в нашето пространство ние сме склонни да възприемем случването и не обръщаме внимание на свободата, която се осигурява от липсата на такова случване.
Вещите и положително изпъкващите неща привличат вниманието ни за разлика от фона, на който те се появяват, от пространството и разстоянието, на което те се разполагат спрямо всичко друго.
За да се научим да ценим свободата, се налага да започнем да ѝ обръщаме внимание и да забелязваме липсата на запълване на пространството като положително явление по отношение на нашата свобода. Не е необходимо да сме всичко това, да притежаваме всичко това или да участваме във всичко наоколо. Желанието да се проявяваме и да притежаваме запълва нашата свобода до степента, в която процесът започва да става нетърпим. Когато свободата започне да ни липсва, значи сме я запълнили с какво ли не и дори не си даваме сметка, че го правим непрекъснато и навсякъде.
Ако успеем да ценим свободата си ще се научим, че това е една от най-големите ценности, които притежаваме и няма да бързаме да я запълваме с щяло и нещяло. Тогава ще се отнасяме пестеливо към нея като едно от най-ценните ни притежания. Ще се стремим доста по-пестеливо да ползваме валящите отвсякъде предложения, да запълваме нейното пространство. Свободата в пространството е липсата на всичко останало в него.
5. Да го откриваме, намираме и ползваме пълноценно.
Пространството е навсякъде около нас, но то и е вътре в нас. Намира се не само в околностите на онова, което забелязваме, но и в паузите и почивките за нашите възприятия, разстоянията между нашите мисли, в амплитудата между нашите емоционални привличания или отблъсквания, нашите харесвания или не.
Жизнеността ни се движи както навътре в нас, така и навън в свободното място, което света ѝ осигурява. Можем да изберем и да изменим фокуса си, така че да виждаме и да откриваме свободата, а не явленията и предметите в пространството, което ни я дава. Да, наистина присъства субективната ни оценка за това повече или по-малко от нея имаме на разположение. Но в същото време умението ни да откриваме свободата представлява особена визия към нашите възможности, която би ни осигурила щастлив момент и място навсякъде, където успяваме да я открием.
Колкото и малка и незначителна да им се струва на всички около нас, свободата винаги се намира там, ако ѝ обърнем внимание, и винаги може да бъде достатъчно, за да навлезем и да потънем, да се изгубим в нейната безкрайност. Можем да я откриваме като пространство навсякъде и във всяко място – в нас, в другите, в нашите отношения, във всички явления, които присъстват в нашия свят.
Свободата на мястото ни в пространството има своите ограничения най-малкото свързани с нашата сетивност и възприятия. Нещото, на което можем да се научим, е да го откриваме и разширяваме, да го ползваме и да го употребяваме като изключителна ценност. Не бихме си позволили да запълним освободеното от нас място с нищо друго освен с истинско щастие.
Ще се радваме да споделите своите впечатления, опит, да направите своите предложения и оставите своите коментари с линк към статията и блога в нашата страница.
Повече може да откриете и в тази статия:
