Дао

„Да превърнеш противника в приятел” винаги се е считало за едно от най-умелите действия в дипломацията, но също и във военното уреждане на спорове.

Как да си позволим да бъдем малко по-свободни и малко по-щастливи – това е въпрос, който винаги ще ни вълнува.
Често ни се струва, че свободата и щастието са несъвместими, но всъщност не могат едно без друго. И както винаги въпросът е: Как?!

Макар и загадъчен даоизмът е естествена проява на човека. По същия естествен начин следването на Дао изглежда скрито, едва доловимо или неясно като присъствие. Но именно това е и един от показателите, че наистина го има.

Да знаеш за нещо, да го разбираш или дори да го осъзнаваш най-често не означава, че то ти се случва. Още по-малко, че то присъства в твоето ежедневие като нещо нормално, естествено, свободно и спонтанно проявяващо се. Затова си струва да изясним някои принципни въпроси в контекста на Даоското разбиране за света. Какво точно означава…

Дали „Дао дъ дзин“ (в свободен превод „Книга за Пътя и неговото проявление”) е писана от Лао Дзъ? Дали такъв човек е съществувал наистина или просто това е псевдоним или нарицателно обръщение към постигналия Великата (изначална) мъдрост на съществуването (Дао)? Тези въпроси винаги ще останат без конкретика и доказателства, независимо от историческата или научна обоснованост…