Тайчи и здравето

Здравето е състояние на баланс. Но в балансираното си състояние на цялостност и единство ние не усещаме нищо. Губим усещането за себе си. Но именно защото не усещаме себе си не усещаме и здравето. Ние имаме сетивност за различията. За нещата, които различаваме. Когато сме здрави, онова което различаваме са състоянията, времето и мястото, в които не се чувстваме добре.  Всичко, което правим е в това да отчитаме тези състояния. Колкото повече ги преживяваме, ние свикваме с тях и те фиксират цялото ни внимание. Все повече ни е странно, чувстваме се някак неудобно и не знаем какво да правим, когато не усещаме неудобство, нямаме проблеми, не сме разделени от здравето. Когато тялото е отделено за дълго от здравето, то спира да може да прави разлика, защото няма усещане за състоянието, когато болестта отсъства. Ние постепенно спираме да усещаме болестта като болест тъй като нямаме нищо, с което да я сравним, освен с друга някоя болест. Губим спомена си за онова състояние, когато не сме усещали затруднения и ни остава единствено степента на затруднението, колко повече или по-малко болни сме. Това здраве, в което не усещаме болестта постепенно спира да ни липсва, забравяме го или просто казваме, че е останало някъде в далечната ранна детска възраст. Това е неусещането на затрудненията и болестта, нейната неприсъствена Ин-страна.

Здравето се намира в Ин-страната на усещането за здравните проблеми, но ние сме свикнали да усещаме и да познаваме единствено Ян страната на заболяванията, на проблема, на напрежението, на усилията. Заболяването ни е състоянието, когато се намираме от Ян – проявената страна на заболяването по отношение на неговата граница – тайдзи.

Когато практикуваме Тай чи, ние възстановяваме нашето усещане за проблемите и заболяването, но от неговата Ин – страна. Страната преди още то да се появило. Самата практика ни поставя от Ин – страната на нашето усещане за границата – тайдзи на заболяването. Така че ние имаме сетивност за неговата Ян-страна на проявление, но оставаме в неговата Ин – страна, когато то така и не се проявява. Знаем за проблема, долавяме го, но си оставаме от страната на здравето. Балансираното състояние на здраве е онова, в което заболаяянето и неговата граница не се усещат. Когато сме едннни и цялостни и дори не усещаме самите себе си. Когато опознаваме границата, ние не се намираме от страната на проявеното заболяване и неговата граница – тайдзи се долавя като че ли леко отстранена от нас. Ние я възприемаме сякаш от страни, неангажирано, безпристрастно и безучастно. Можем да я наблюдаваме и изследваме но не преминаваме в нейната проявена страна, поради което оставаме здрави. В този случай обикновено медицината говори за имунитет.

Когато се отделим, и възприемаме границата от страни, ние усещаме себе си празни и неучастващи, освободени от това нейно напрежение и усилие. Колкото по-свободни сме от него, толкова по цялостни и леки сме.  Прилича на лек трик, да преминеш и да останеш в Ин – непроявената страна, който обаче може да се случи и съвсем съзнателно с „разбиране” за неговия начин и механизъм – всъщност това представлява практиката на тайчи.

Не е ясно ние ли се освобождаваме от напрежението, усилието, което наричаме сила /енергия/ или тя се освобождава от нас, но идеята е че я оставяме да работи тя. Ние сме отстрани, наблюдаваме, следим я безучастно от позицията и полето на недействието – Ин – това е страната на здравето. Малък трик, но някои им се струва сериозна „магия”. Без много да увъртаме: Как се случва това в практиката на тайчи?!

Всички знаят за Ин и Ян. Освобождаването на Ян става когато преминем в позицията на Ин. Когато се намираме в Ин – страната на тайдзи възприемаме Ян, но оставаме отделени от него.

Чрез процеса на отпускане, омекване, олекване и разтваряне на енергията ние освобождаваме силата, напрежението и натоварването в нея, което откриваме в мускулите, сухожилията, костите и костния мозък, които обикновено са стегнати, твърди, тежки, и затворени /отделни/ и ограничени.

В ежедневието си ние сме свикнали да бъдем разделени, изтъкани от усилия и затова не усещаме същото това разделение и усилие. Не присъства фона, полето, спрямо което можем да различаваме усилието като такова. Навикът е пречка в процеса на живото изследване, затова е по-добре да не се стремим към неговото придобиване, тъй като не ни върши работа.

И още – в здравето няма нищо за постигане. То е естественото състояние. То се появява, когато нямаме какво да постигаме. Понеже това ни притеснява продължаваме да го постигаме, затова залитаме  от обратната му страна. Така то непрекъснато опитва да се възстанови като центрира люлеенето на махалото, а ние непрекъснато го нарушаваме като засилваме люлката в стремежа си да намерим нейното равновесно състояние в центъра на люлеенето.

Само ако се опитаме да заобиколим това равновесие и не влагаме в него допълнителна сила по линията на падането му ще можем да постигнем неговото постоянно високо ниво. Именно това представлява имунитетът – общо равновесно състояние, балансирано във всички посоки и вероятности за неговото отклонение.

Similar Posts