Вальо не можеш да го ограничиш да е твърде сериозен

Запознах се с Вальо преди 20-ина години, покрай общите ни интереси в бойните изкуства. Беше ми странен начина, по който се упражняваха в школата му. Вероятно наивно си го питах, ама защо така, а не както е при другите. Опитвах се да разбера липсата на форма и рамки. С времето оцених, че липсата на форма и рамки може да е значително по-ефективна от униформата, с която „нормално“ тренирах.

Разбира се, че и аз вероятно като други, се опитах да поставя рамка на Вальо. И разбира се, не се получи. Вальо не можеш да го ограничиш да е твърде сериозен или формален. Той винаги подхожда към ситуацията с лекота. От позицията „нещото е, защото е и няма нужда да го правим излишно по-сложно, отколкото трябва“. Този му подход към нещата се простира не само в бойните изкуства, но и към хората и работата. За прокрастинатори като мен такава философия е трудна за разбиране и приемане. Както се казва, „лази ми по нервите“. От друга страна, осъзнавам, че двайсет години се уча от Вальо да оставям нещата да бъдат такива, каквито са, и да променям само онези, които наистина има смисъл да бъдат променяни.

Вальо има странно чувство за хумор. Вальо умее да общува с деца, както малко хора умеят. На Вальо може да се разчита. С едно на ум, че нещата ще се получат, но не точно в очакваното време. Вальо пише интересни неща, но много сложно. Вальо обича рок музика. Може и да свири. Вальо яде бира. И да, Вальо може да се ядосва, но почти не му личи. Ако продължа, ще се оплета в рамки и думи. По-добре е да спра. В крайна сметка, най-доброто, което човек може да прави с Вальо, е да седи на скамейка в парка и да остави нещата да са, каквито са.
…Вальо умее да изчезва. За дълго време…