Време за щастие

Как да намерим свободно време, за да бъдем щастливи ?!

Времето е онова, което все ни липсва или не ни достига, за да сме и да правим онова, което искаме, за да бъдем щастливи. Времето някак си прелита покрай нас, губи се сякаш ни изтича между пръстите, в същото време ни притиска и изнервя, създава ни напрежение и стрес. Времето е нещо, което не можем да спрем. То е непрекъснат процес, който оформя нашето съществуване като минало и бъдеще. С времето натрупваме минало и биография, която неусетно пренасяме като наша проекция в бъдещето. Така се опитваме да познаем какво ни очаква, но пак и отново сме изненадани, когато то настъпи.

Как да се занимавам с нещо, което ми харесва, когато не ми остава време за него?! – Това е въпросът, който често получавам.

Щастието е нещо, за което времето винаги не достига. Отлагаме моментите на щастие, за да дойдат по-добри и по-удобни времена, за да ги изживеем. Тези бъдещи моменти обаче отново настъпват затрупани и ангажирани, запълнени с бързане и притиснати от следващото нещо, което предстои. Времето е като тънка нишка без начало и без край, която достига до края си само когато се скъса. Тогава наистина остава само безкрайното време на пропуснатото щастие, което винаги сме могли да изживяваме, но така и не сме го направили никога.

Ето и една тайна, споделена от моя учител Красимир Димитров – Китаеца. Той казваше „Колкото по-малко тренираш, толкова повече време имаш за тренировка”. Чувстваме се непрекъснато и безизходно притиснати от избора за какво да ползваме времето си, колкото и то вече да е заето. А когато разполагаме с малко време мигновено се чувстваме длъжни да го запълним с какво ли не, защото не знаем какво да правим когато времето се окаже свободно. 

Печеленето и спестяването на време непрекъснато изразходва нашата сила и енергия. То ни изтощава постоянно в своето безкрайно и неспирно изтичане заедно с енергията, която иначе ни носи.

Тук ще споделя някои идеи за това:

• как да забелязваме, откриваме и намираме свободно време;
• как да го съхраняваме и ползваме пестеливо;
• как да го освобождаваме, когато всичко наоколо се стреми да го запълни.

Чудно е, че когато някой има свободно време това ни прави страхотно, но и често съвсем неприятно впечатление. Така сякаш самото свободно време предизвиква всички наоколо да се опитват да го завземат и употребят. Така времето се превръща в особено ценен ресурс, който струва пари и за него се заплаща скъпо. Ако притежаваме свободно време, ние сме потенциално богати, защото трябва само да намерим начин да го продадем и то възможно по-скъпо. И така,

1. Как да забелязваме свободното време, как да го търсим и намираме.

Добрата новина е, че времето и неговата свобода, както и всичко в нашия свят е доста субективна величина. Как да открием свободното време – ето какво можем да направим:

• Търсете там, където другите не търсят. Времето е малко и увлича всички. Когато е налице свободно време, всички се втурват да го ползват и запълват с щяло и нещяло. Ако търсим там, където другите не са привлечени от неговата свобода, то ще бъде по-малко запълнено и заето. Много хора са открили този начин забелязвайки, че празничните дни за заети от хиляди задачи, а отпуската включва пълна програма от изтощаващи ангажименти. Така те откриват свободното време по време на работа. Отиват на работа, за да си починат като се поразговорят с приятели и колеги, поиграят на някоя видео игра или се отдадат на продължителна разходка, маскирана като служебна среща.  

• Търсете в обратна посока. Времето сякаш има еднаква посока с нашето движение, с нашите цели и стремежи. Така то сякаш ни кара непрекъснато да се състезаваме с него или в неговата писта да слагаме различни неща, които запълват една и съща линия в потока на неговото движение. Ако потърсим в обратна посока на неговото движение, ще видим че тази линия не минава от всякъде. Всички останали линии са били свободни. Ако излезем извън линията на потока на времето ще можем да го възприемем отстрани и да намалим нашата собствена и желана скорост и разход на енергия. Хората, открили този начин, могат да отиват да си направят кафе във времето на най-ожесточени спорове. Неизбежността на сроковете за изпълнение замира, когато се обади любимия човек в беда. Това, че сме закъснели за среща автоматично губи значение, когато разберем, че има стачка на транспортните работници – непреодолимо препятствие извън нас, което не позволява и няма как да пристигнем навреме, въпреки усилията ни.

• Търсете между отделните моменти или около тях. Често ни се струва, че нишката на времето е безкрайна и безутешно свързана. Нейното изтичане никога не спира. Ако успеем да разграничим отделните моменти на заетото време, то бихме забелязали и малките пролуки, които остават между тях. По този начин колкото повече внимание обръщаме не на заетата, а на свободната част от времето, ще можем да разширим тези пролуки и да направим по-голяма част от него свободно. По същия начин можем да обърнем вниманието си не към заетата част от времето а към свободната, която го заобикаля. Когато времето е заето ние сме впечатлени единствено от заетата част, свободната остава без нашето внимание и не успява да балансира заетото и ангажираното. Прост пример за тези явления е участието ни в служебна среща, която приключва за един час, но ние имаме цял ден командировка за да я осъществим. Свободното ни време е доста по-голяма част от работното. Същото е когато имаме пет служебни срещи за деня, който е свързан с осем часа работа, но ние успяваме да решим служебните въпроси за първите десет минути от тези срещи. Останалата част от времето, отделено за всяка среща е свободна.

2. Как да пестим и ползваме времето като ценен ресурс.

Сигурно сте забелязали, че в момента, в който се почувстваме свободни веднага си намираме и се захващаме със следващата задача, следващото притеснение или ангажираност. Оценяваме стойността на нашите ангажименти и решаването на различни по трудност задачи, но не оценяваме времето, което те запълват и непрекъснато губим от неговия ресурс – времето в което нашето щастие има шанс да се появи. Така че, без да искаме се налага да се научим да ценим подобаващо свободата на времето си. Налага се да го пестим, за да не запълваме свободното си време с чакащите ни „в засада” допълнителни и също така належащи неща за правене, с които можем да се заемем.

Свободното време е като пауза. Свободата е в неговата незаетост. Незаетост дори с развлекателни неща, защото промяната на нещата е само изборът с какво да запълним иначе свободното време. Да, те могат да бъдат повече или по-малко натоварващи, но в същност продължават изтощаването на нашия енергиен потенциал и ресурс. Почиваме си докато гледаме поредния филм за отмора, а отново сме уморени в края на деня. Независимо дали физически или умствено запълваме освободената част от времето, то сякаш не попада на пауза. Тази пауза прилича на отворено пространство в нашето време. Място, в което неговия поток намалява, спира или изобщо не съществува.

Тук се налага да кажем малко и за медитативното състояние на съзнанието. Това състояние, което медитацията предполага да достигне. Медитацията, както обикновено се преподава, често е само техниката, но идеята на тази техника е да ни отведе до медитативно състояние на съзнанието. Цялата наука и езотерика от самото начало на човешкото съществуване е успяла да открие само два основни пътя като начини за навлизане в медитативното състояние на съзнанието. Единият е в будно състояние, когато отваряме пространство във времето. А другият е по време на сън, когато създаваме нишка на времето в пространството на съня. И двете създават различна реалност, в която съзнанието е цялостно. Това състояние е различно от нормалната ни будност, която всъщност е едностранчива и илюзорна, подобна на сън. Също така то е и различно от нормалното ни състояние на сън, когато съня е неподреден и неорганизиран, наситен с образи, но лишен от последователност, структурирана подредба и значение.  

В отвореното пространство времето губи значение, то не присъства и неговата нишка не пресича пространството, времето не тече в него. Съветът тук е: Опитайте да не заемате и запълвате свободното си време с друго. Оставете си и се наслаждавайте искрено на състоянието на пауза. Това е времето, от което се нуждае вашето щастие, за да покълне в него. Паузата е вратата, през която можете да преминете ограниченията, които времето ни поставя.

3. Как бихме отворили врати във времето – пространства в него, които да не бъдат запълвани, а да остават свободни.

Ето и някои практични насоки за ежедневието:

Времето е безгранична величина. Неговото протичане не подлежи на фиксиране и спиране. За да го спрете, се налага да му сложите ограничение. Такова ограничение е срокът. Определете срок, в който времето ви да бъде заето от задачата, която имате да решите. Сега се опитайте да я решите, да приключите с нея в първата фаза от този срок – примерно в първата една трета. Ако успеете, ще имате сравнително два пъти повече свободно време до края на времето, отделено за нея.

Отново внимание! – не го запълвайте с друго, дори за развлечение. Просто се отдайте на свободата на времето. Потънете в него. Оставете свободата да ви завладее, без да я ангажирате и да й намирате някакво занимание и приложение. В началото е трудно, разбира се. Опитите обаче стават все по-сполучливи и се научавате да натрупвате свободно време.

И още една особеност. Ако отлагате работа за последната част от определеното за нея време, тя ще ви държи в напрежение. Това напрежение ще запълни частта от времето, която сте определили да бъде свободно. Ще отнеме свободата на времето и вашата свобода да бъдете щастливи.

Колкото по-добри ставате в освобождаването на време, толкова по-успешно ще се справяте с работата си, защото ще бъдете релаксирани и отпочинали с укрепнали способности и сили да решавате въпросите бързо, точно и лесно.

Вашата стойност се определя освен от стойността на свършената от вас работа и от отнетото време, но и от стойността на вашия потенциал за работа в бъдеще, което е и вашето свободно време. Не забравяйте да оценявате себе си като включвате и този критерий, когато мислите за времето като ресурс.

Накратко препоръките за освобождаване на време или за отваряне на „врати” в него са следните:

• да си поставяме ограничения, да даваме толкова, че да ни остава винаги свободно време – понякога това прилича на предвиждане и предварително планиране, разпределяне на времето;
• да го откриваме преди или след неговата заетост, както между отделните заетости – нещата, които го завземат или на които сами го предоставяме;
• да го пестим като оценяваме неговата свобода, да го скъпим и ценим като го ползваме максимално рационално и при голяма доза необходимост;

А ето и още някои екстра предложения на помощ:

– да го откриваме и ценим при другите и да употребяваме ефективно тяхното време – онова, което те ни предоставят безвъзмездно или не;

– да променяме времевия мащаб и съобразяваме нашите субективни възприятия така че винаги да си оставяме достатъчно свобода, подходяща за усилието, което влагаме в отделеното и ангажирано време.

Свързани със статията публикации са още: