Размисли за Ци гун (чи гун) в практиката на Тай чи (тайдзи цюан)

​Работа с енергията. ​
Какво означава „Ци гун”?

​Често в практиката се поставя въпросът как да разбираме или какво означава, какво включва терминът „ци гун”. По начало „ци“ или „чи” има значението на енергия. Приема се предимно като жизнена енергия, но и не само. А „гун“ от своя страна носи значението на това „да работиш със…“ или „да правиш, да си служиш практически със…“ нещо. Така че всеки вид работа с енергия – да я усетиш, да я почувстваш, да я движиш и да правиш нещо с нея – е „ци гун“.

Разбира се, можем да променяме енергията на нещо, когато го унищожим, и може би и това също ще бъде „ци гун“. Но „гун“ носи и нюанса на нещо друго. „Гун“ означава усилие да се намери и изгради, да се овладее специално умение, не само да се направи нещо, но и да се намери най-добрият начин то да се използва, да се усъвършенства в това умение. Така също в „гун“ присъства и някаква идея за целта да се улови знанието за енергията „ци“.

Начин или метод на работа с енергията.
Как се разбира понятието за „Дао” като начин (път) за работа с енергията?

„Дао” – Пътят, разбиран от последователите на Даоското мислене, е различен в сравнение с Пътя, разбиран от последователите на Конфуций. Даоизмът разбира Пътя като процеса на неговото спонтанно и непринудено създаване. Конфуцианството вижда Пътя в разбирането и въвеждането на ред по законите на небето. Едните смятат, че този Път се открива в изначалната природа на съответствие с всичко. Вторите разчитат на усъвършенстването на човека в опита му да достигне до подходящото за него ниво на съответствие с изискванията на по-висшия от него ред.

„Ци” (или „Чи”) от своя страна е енергията, често превеждана като жизнена, но неограничаваща се до това да бъде свързана само с жизнеността, а пронизваща всичко съществуващо или не. Затова никога не можем да кажем, че нямаме енергия. Просто можем да нямаме достатъчно от някой определен нейн аспект, но това не означава, че енергията липсва. Тя е тъканта на всичко съществуващо, проявено или потенциално, но все още несъществуващо и непроявено. Нейните аспекти са винаги въпрос на съотношения на нейните свойства и качества, нейните особености в степента на сгъстяване или разреждане като плътност, фокус, концентрация…

Докато при минералите тя има само физически и химични измерения, при растенията има и своите биологични, жизнени измерения. При животните енергията добавя и своите чувствено-емоционални измерения, докато при човека освен тях се проявяват и мисловно-интелектуалните измерения на същата тази единна енергия. За всички тях съществува и степен на сетивност, разбирана или не от нас като такава.

Веднага трябва да добавя, че това „чи”, което се ползва като част от термина „тай чи”, не е онова понятие, с което се изобразява и обозначава енергията „чи”. За да се разграничават, а и поради особености в самото произношение на двете понятия, по-правилно би било да се употребява изписването като „тай дзи” (taiji), както е прието и в официалната латинска транскрипция на китайския език. По същия начин за обозначаване на енергията по-скоро бихме приели за вярно изписването като „ци”, тъй като официалната транскрипция на латиница е „qi”, отколкото като „чи”, което се появява често поради превода от английскоезична литература.

Практика на Трите стълба (Джан Джуан)
Като практика на Ци гун, какво представлява Джан Джуан?

​Смисълът на „Джан Джуан” се предава в превода на термина като „позиция на трите стълба” или позиция „да прегърнеш дървото” или „позиция на трите кръга”.

​Накратко това е статично упражнение в изправена на крака позиция, в която сетивността, мисълта, чувството и усещането, осъзнаването се опитват да намерят своя център и откриват своята празнота.

​Често и традиционно това упражнение се ползва за създаване на усещане за свързаност и единство в тялото при изграждане на неговата форма като практика в изучаването на бойните изкуства.

​Технически ръцете се поставят опрени върху границите на трите големи вътрешни резервоара или полета „дан тиен” на диханието – енергията „ци”.

• ​В основата на най-долния – под нивото на корема – там, където ръцете могат да се свържат (да се хванат) в дланите си отпуснати отпред на тялото.
• ​В основата на средния – на нивото на гърдите – там, където ръцете се свързват, когато ги кръстосаме на гърдите.
• ​В основата на най-горния – на нивото на главата – там, където дланите биха подпрели главата, когато подпрем лактите си върху нещо и отпуснем главата върху дланите.

​В изпълнението на упражнението може да помага представата за подпиране и облягане тежестта на тялото върху три „стълба” или „дървета”:

Какъв е смисълът на ползвания израз „да откриеш своя „корен” и какво може да помогне да направиш това в Джан Джуан или просто трябва дълго да стоиш изправен?

​Съществува леко неразбиране по отношение на „намирането на корена” или „вкореняването”, както също е прието да се нарича. Под „намирането на корена” се има предвид не засаждането на позицията и забиването на краката в земята като корен, а намирането на основата, началото, произхода на енергията, там, откъдето тя идва, откъдето се поражда и започва нейното действие. Така че под „вкореняване” се има предвид намирането на основата на жизнената енергия, от там, откъдето идва и започва животът.

​Ние сме се родили, появяваме се и живеем на този свят от областта на корема, която е свързана с утробата на нашия физиологичен произход посредством пъпа. Именно в корема долният дан тиен (резервоар на енергията) се намира коренът на жизнената ни енергия. Така че коренът на енергията е по-скоро центърът, от който тя се проявява, а не че „коренът” трябва да бъде „забит в земята”. Обяснение от такъв вид намира израз в това, че елементът „земя” често се поставя в центъра на китайските пет елемента. „Земята” уравновесява, балансира и успокоява другите четири елемента, когато се намира в центъра на тяхната подредба. 

​Когато се говори за „заздравяване на корена” най-често се има предвид установяване на трайно усещане за този център, което се превръща постепенно в самоусещане и самонаблюдение. А оттам и трайно наблюдение на енергията, която идва от този център. Т.е. практиката на чигун (ци гун) или тайчи (тайдзи цюан) се превръща в ежедневие и започва да присъства във всичко, с което се занимаваш, а не само в отделените 10-15 минути за правене на двигателния комплекс (формална последователност от движения – „тао лу”) или упражнения с партньор (бутащи ръце – „туей шоу”).

​ „Намирането на корена” от своя страна е свързано с проследяване на енергията и на нейния път, за да намериш откъде идва тя. Едва когато достигнеш до корена на енергията, може да започне нейната трансформация, която се получава чрез отпускане, омекване, олекване и разтваряне. Често и за четирите се говори като за отпускане, но всъщност става дума за трансформация на енергията, в нейното освобождаване преминаващо през качеството на ли, дзин, ци и шън. Така всяко едно от тези нива те допуска до следващото и създава по-голяма, по фина и по-качествена чувствителност на възприятията и усещането за енергията. Това налага нанасянето на все по-фини корекции в практиката и представлява непрекъснато наместване и напасване на вътрешните и външните за границата (тайдзи) фактори на средата.

Ци гун като медитативна практика.
Как да се упражнявам и да медитирам, като все не ми достига време за това?

Когато изпълняваш упражнението за медитация, което често се бърка с настъпването на медитативното състояние, ти подготвяш съзнанието и тялото си за това състояние.

Медитативното състояние настъпва, то навлиза в теб, когато спреш да го очакваш. Или по-скоро, когато се изтощи очакването ти то да настъпи. Техническата част е важна, но тя е подготовка. Такава подготовка представляват и всички промени, настъпващи в съзнанието ти по повод на очакването медитативното състояние да настъпи. Дори не е възможно ти да навлезеш в медитативното състояние. Възможно е да се оставиш, да допуснеш то да настъпи, да навлезе то в теб. Ако ти си там и ако правиш нещо, каквото и да е, ти заемаш неговото място и няма как медитативното състояние да навлезе в теб, във всичко твое. Иначе то има способността да се пропие в теб чак до „мозъка на костите”, стига ти да му освободиш възможността за това.

Затова при повечето хора медитативното състояние се случва спонтанно, когато те не го очакват. Тъй като те го считат за нещо обикновено, най-често не го разпознават, не му обръщат внимание и не го различават. Когато започват да се учат на техника, която ги подготвя да го видят и отчитат, самото случване на медитативното състояние вече им се струва нещо специално и трудно. Те искат да го постигнат, дори се борят за това, а то сякаш става все по-трудно достъпно и изисква все повече усилия и практика. Всъщност практиката е в нейното преодоляване, в изоставяне на усилието, в позволяването на това състояние да се случва.

С тази уговорка, сега да се върнем на въпроса.

1. Изисква се време за практиката, за изпълнението на упражнения, които те подготвят за медитативното състояние. Самото състояние настъпва извън твоето време. Затова нямаш време, защото упражненията запълват времето по начина, по който тази практика не позволява настъпването на медитативното състояние. Когато то настъпи, ще имаш време за всичко останало. Тогава ще разполагаш с времето. Но за да разполагаш с него, не е необходимо да имаш от него, да го притежаваш.

2. Ако не завладяваш времето, ако му позволиш да тече, с това ще настъпи и медитативното състояние. Всъщност то се намира във времето, а не извън него. Ако навлезеш във времето, тогава ще можеш да ползваш безкрайно много от него, а това представлява медитативното състояние.

3. И още, ако искаш да навлезеш във времето, се налага да отвориш пространство в него. Пространството е като пауза. Тогава казват, че „времето спира”. В това пространство можеш да направиш всичко отделно от изтичането на времето, извън него. Така че да си затворил/а очи дори за миг, а медитативното състояние да ти се е случи, сякаш години наред си бил/а в него, присъствал/а си в неговото присъствие в едно безкрайно време.

4. И накрая, пространството се намира между нещата, които забелязваш (както и около тях). Между мислите, които мислиш. Между чувствата и емоциите, които имаш. Между действията и движенията, които извършваш. Дори между вдишването и издишването. Тайната на пространството е, че се намира между усещането ти за време. Времето редува и подрежда всичко, което срещаш по пътя си – пространството се намира между това всичко. Между всяка отделна част от него и следващата такава. „Между” е тайната. И отново – да откриеш, да отвориш и да навлезеш в пространството на времето не означава да го покориш и да го притежаваш, а да му позволиш да се случва.

Успех!