Свободата да бъдеш щастлив

The freedom to be happy

или по друг начин казано:

Как да си позволим да бъдем малко по-свободни и малко по-щастливи – това е въпрос, който винаги ще ни вълнува.

Често ни се струва, че свободата и щастието са несъвместими, но всъщност не могат едно без друго. И както винаги въпросът е: Как?!

Кой знае защо се сещаме за „народната” мъдрост „Няма пълно щастие”. Но това означава, че има празно щастие и можем да бъдем напълно щастливи само в празното. Щастието може да бъде само на-празно, свободно, а не запълнено с нещо друго.

Изпълнената с енергия свобода е времето и мястото, в които работи именно енергията, а не ние. Изпълнени с енергия разбираме, че останалото е само целенасоченото или не нейно използване и разходване за достигане на нещо друго, което всъщност ни отдалечава от щастието.

Искаме да сме свободни и, разбира се, търсим свободата, като казваме, че се опитваме да я спечелим и да я запазим. А тя присъства като:

  • свобода от или във времето;
  • свобода от или на пространството;
  • свобода във или на избора къде или как да вложим своята енергия.

Така че всъщност нашата свобода или нейните ограничения се проявяват като ангажимент на нашите:

  • сетивност и възприятия
  • мислене и разсъждения
  • емоционалност и чувства
  • активност и участие
  • материално присъствие

Но как разбираме изобщо за свободата – че я има, че изобщо присъства и съществува. Всъщност можем да я докоснем на всяка крачка, която правим. Тя е сравнима с това, което е било преди, когато не сме я усещали, или с нещо друго, трето, което ни позволява да я оценим или сравним. Тя се оказва винаги малко повече или по-малко измерима, но винаги е сравнима спрямо някакъв избран от нас или наложен от другите критерий. Този критерий може да бъде:

  • общоприет или установен като единна мерна единица;
  • съпоставим с друг подобен и сходен такъв;
  • съпоставен и сравнен с предишно или бъдещо състояние, т.е. минало или очаквано.

Свободата е съпоставима и следователно относима, но същата тази относимост я прави и относителна и нестабилна, променлива в своите характеристики. Така че често тя съвсем не ни устройва. Например, това как тя е структурирана, начина по който тя функционира и ни върши работа или пък не. Както и това дали е подходящо нейното съдържание и качество, плътността на усещането ни за нея, така че да можем да я ползваме.

Така достигаме и до основния въпрос: Как да освободим необходимия ни ресурс от:

  • място
  • време
  • енергия

за да бъдем удовлетворени и щастливи?

Кога, къде и как ще имаме достатъчно от тях, за да бъдем изпълнение с щастие – онова, което парите или другите негови носители не могат да ни осигурят. Въпреки че се опитват непрекъснато да го заместят или често да ни се струва, че те самите са това щастие.

Всъщност постепенно откриваме, че не те самите, а техният оборот и непрекъснато движение ни прави щастливи. Свободата в движението и оборотът правят ресурсите носители на енергия, носители на щастието ни. Тези оборотни носители на енергията откриваме като:

  • информация и новости;
  • установените доказателства и истини;
  • пари и стойностни изражения;
  • дейност и активност;
  • активи и притежания.

Тези носители на енергията на щастието са неща, които можем да имаме, но всъщност се чувстваме щастливи едва когато те са в движение и се променят, работят и са активни, жизнени.

Идеята за свободата и щастието можем да открием навсякъде в нашето присъствие, движение, притежание, участие, употреба и ползване, при нас и при другите. Както и в отношенията ни с всички тях, при наличието на нашите или чужди ограничения и условности. В същото време нашият момент на удовлетвореност и щастие е кратък и подлъгвашо илюзорен. Нашето място, в което това удовлетворение и щастие се случват, е видимо ограничено и недостатъчно дори и за значително по-малко щастийце. Ние никога не изпитваме щастие изцяло и пълноценно, изпълнено докрай. То винаги е частично и съдържащо условия след запетайката, „да, но…, обаче…, всъщност…, евентуално…, тъй като…

Искаме и се стремим:

  • да бъдем, защото не сме;
  • да имаме, защото не ни е достатъчно, не ни достига;
  • да участваме, за да изживяваме динамиката на живота.

Защото ни липсва „тръпката”, която да изпълва истински нашето присъствие във времето и мястото на нашето съществуване.

Постепенно, като че ли се оказва, че се стремим към достигането на една идея – нещо, което никога не сме били. А когато го достигнем, то е частично и нетрайно, нестабилно, изменчиво и несигурно.

Може би се оказваме готови да достигнем до извода, че щастието и нашата удовлетвореност са илюзорни като посланието на Буда. Нереални и съответно непостижими, след като веднъж вече са ни отказани като Райската градина. И дори не можем да си общуваме с тях освен дистанционно като с идеята за Бог. Или представляват хипотетичния идеал за съвършенството в просветлението и крайното освобождение-нирвана, с които трудно намираме пряк контакт.

Тези неща – удовлетвореността и щастието – сякаш не са за нас, загубили сме времето и мястото да ги търсим и единствено примирението ни остава след толкова неуспешни опити… (добре че ни чака следващото прераждане?!). Така се връщаме в заслепението на ежедневието, в което илюзията на тяхното търсене е потънала и което повтаряме просто механично и безкрайно навсякъде по един и същи начин на навика да го правим.

Е, ние пък продължаваме да твърдим, че щастието и удовлетвореността ги има, че са навсякъде, че са реални и осезаеми, достижими – в този свят и този живот, както са твърдели и Буда, и Исус, и много други. Че са истински и могат да бъдат съвсем практично всекидневие. Че пътят за достигането им е съвсем естествен и ненатоварващ, неизмъчващ, ненапрегнат и непринудителен към каквото и да е. Че е възможен и съобразен със способностите на всеки. И се надяваме да сте все още малко будни, за да опитате…

Онова, което бихме предложили, е да опитате да освобождавате повече от онова, което срещате или смятате, че сте и представлявате – вие и нещата, събитията наоколо. Така и те самите ще ви дават свободата да бъдете щастливи. А ако срещате затруднения, може да ни последвате… и в следващата статия:

Свързани статии

Leave a Reply

Your email address will not be published.